Псевдобудистки секти тровели съзнанието на българина още през Средновековието
Уникална археологическа находка дава сензационната информация, че у нас индуистки култове са изповядвани още по време на Второто българско царство. През 1928 г. в района на с. Завет, Разградско, е открита бронзова статуетка на гол мъж, седящ в поза йога върху стъпаловиден пиедестал. Тя е определена като изображение на Буда, и тогава е прието, че това е доказателство за хипотезата, че в Първото българско царство е бил разпространен и будизмът.
По-късно въпроса за статуетката е преразгледан, като е определено, че това е изображение на индуисткото божество Джина, а паметникът е изработен през X-XIII в. в Индия. Проникнала е в България чрез пътуващи поклонници на джайнизма - една от най-старите религиозно-философски системи на Индия, възникнала през VI в. пр. Хр. успоредно с будизма. Основоположник на учението е Вардхамана Джина Махавира (599-527 пр. Хр.), последният от 24-те „тиртханкара" – просветлените учители, разкрили пътя към освобождението на душата. Според познавачите на индийското изкуство голямото сходство между изображенията на Буда и Джина затруднява определянето им. Това, което отделя джайнизма от будизма и от всички други аскетични религиозни системи на Индия, е придаването на особена важност на аскезата. Аскетичният начин на живот е нравствена норма за джайнистите.
Въпреки че в днешно време има сравнително малък брой последователи – около 4.5 милиона души, съсредоточени най-вече в Индия, учението на джайнизма продължава да оказва огромно влияние в обществото. Това се дължи на богатата философска традиция, уникалната аскетична етика, както и на социалния и икономически профил на джайнистката общност в съвременността. Съществуват обаче и значителни джайнистки общества в други страни, включително в САЩ, Австралия и Западна Европа. Според Оксфордския наръчник за световни религии, във Великобритания има 25 000 джайнисти.
Уникалната статуетка днес се пази във фонда на Регионалния исторически музей в Разград. Тя свидетелства, че през Средновековието у нас са имали място и източни учения и секти, доста различни от християнството.