Как Трифон Иванов си купи танк
- Йордан Лечков: Преди мача с Германия, когато ги бихме с 3:2, с него бяхме на дискотека до сутринта
- Бончо Генчев: Той е победител с достойни качества – непукист, безпардонен, с невероятна техника
Изключително емоционален и нестандартен. Със завидна техника, неприсъща за защитник. Много треньори вдигали ръце от него, защото във всеки един момент можел да ги изненада на игрището. Само за миг излиза в средата на терена и се превръща в централен нападател, за да вкара гол с глава. Човек на живота. С голямо чувство за хумор.
Така е описван Трифон Иванов от съотборниците си, които се събраха на 13 февруари на стадион “Ивайло” пред паметника му във Велико Търново, за да отбележат 10 години от смъртта му. През 2016 г. най-добрият централен защитник на българския футбол си отиде внезапно само на 50 г., покосен от масивен инфаркт. Новината за кончината му шокира цялата страна, а дъщерите му все още не могат да преживеят напълно факта, че баща им не е сред живите.
“Най-ценното, на което ме е научил, е, че трябва да сме добри хора
и да не забравяме откъде сме тръгнали. Да правим всичко за България”, каза дъщеря му Марина Иванова на помена. Десетки приятели и съотборници на Туньо се събраха, за да почетат паметта му, а някои разказаха пред вестника ни истории, които пазят като спомен за него.
“Аз изключително много харесвам положителните хора в живота. Такъв беше и Трифон. С него всеки се шегуваше, но и той носеше много на майтап - обясни пред “24 часа - 168 истории” полузащитникът и приятел на Иванов Йордан Лечков. - Това беше обстановката ни в националния отбор. Той беше веселяк. Трябва да се ценим, докато сме живи, а не когато човек си отиде.”
Футболистът си спомни и шегата, която Железния му повтаря до последния момент. “В началото, когато ни викаха в националния отбор, администраторът раздаваше едни футболни обувки, но до мен така и не стигнаха и той доста шеговито ми викаше: “Даче, Даче, за теб няма” - споделя Лечков. - Така ни остана и винаги ми припомняше тази случка.
Ние двамата редовно ходехме и по дискотеките
Така преди мача с Германия през 1995 г. отидохме и се прибрахме в ранната утрин. Часове по-късно ги бихме с 3:2. Това си го позволява човек, който може. Ние излязохме и ги победихме. Когато си психически устойчив и физически подготвен, се получават нещата. Знам, че не е правилно и не е добър пример за младите футболисти, но ние си го позволявахме, защото бяхме добър колектив.”
“Веднъж, беше неделя вечер, зимата - спомня си приятелят му и съотборник Бончо Генчев пред “24 часа - 168 истории”. – Прибирахме се с рейса към София след мач с “Локомотив” (Пловдив) през 1998 г. Бихме ги с 5:1, като аз вкарах 4 гола. А Тривката ми казва: “4 гола не се вкарват всеки ден, затова тази вечер трябва да почерпиш”. Аз му отвърнах, че съм много изморен и това няма да стане. Прибрах се и в 22,30 часа вечерта той звъни на звънеца. Аз живеех над кино “Витоша” на последния етаж. Той ми казва: “Слизай долу да ходим в таверна. Ще пее нашето момче Орхан Мурат”. Отговорих му, че съм изморен, почивам си и не желая. Отказах му,
но той сложи клечка от кибрит на звънеца и не спря да звъни
Вдигнахме целия блок, хората започнаха да излизат да видят какво става. И накрая излязохме. Отидохме в една таверна на бул. “Александър Стамболийски”. До сутринта не ме пусна горкият. Всички си тръгнаха, само ние двамата останахме и един диджей. Накрая и той си замина. Вече беше понеделник и отидохме в едно кафе до стадион “Васил Левски” и оттам направо на възстановяване. Голям дивак беше.”
За Генчев Трифон Иванов е не само невероятен спортист, но и отличен лидер. “Той притежаваше качества, достойни за уважение, и без тях трудно можеш да играеш голям футбол - подчертава нападателят. - Да си непукист, да си безпардонен, да не ти пука, защото в крайна сметка на терена всичко впрягаш от себе си. И има само една алтернатива - да си победител. Нямаш друго решение.
Той имаше и много талант и
нестандартно телосложение
Дълги крака, здрави, но много криви - достатъчно, че да си добър футболист. На всичкото отгоре имаше завидна техника, което беше странно за защитник. Когато играехме в квадрат помежду си, той винаги стоеше отвън. Не можеше да се побере.”
Още от дете Туньо привлича внимание с това как умело жонглира с топката въпреки кривите си крака.
На 11 години прави първите си стъпки във футбола
и е записан в най-доброто спортно училище в Северна България, където започва като централен нападател. Едва на 18 г. дебютира в “Етър”. Невероятният му хъс им осигуряват победа след победа.
В спортното училище и на лагери тренира с повечето от футболистите, които му стават съотборници в националния отбор. Всеки, който е израснал и играл с него, разказва за солените му майтапи, които винаги са били на място.
“Трифон го познавам от дете. Ние сме израснали заедно. Първо бяхме в спортното училище, а след това и в детско-юношеската школа. В детството си беше голям инат, имаше 3 върха на главата си - разказва националът Красимир Балъков. - Той си беше майтапчия. Когато бях треньор, обичаше, като ме види, да ми казва: “Колко титли имаш, кажи колко пъти си ставал шампион?”. Защото той имаше повече титли от мен и винаги ме бъзикаше с това. Като юноши бяхме на лагер и двамата станахме инициаторите
целият отбор да вдигнем колата на треньора ни Васил Марков
Качихме я на 10 стъпала нагоре на един навес. Нямаше как да се свали освен по начина, по който я качихме. Е, след това ни наказаха. Не идваше и на закуска. Обичаше да си поспива. Администраторът на националния отбор всяка сутрин беше в неговата стая да го събужда, но Трифон го гонеше постоянно. Казваше му да затвори вратата от външната страна.”
В спортното училище във Велико Търново Туньо се сприятелява и с Илиян Киряков. Двамата ги свързва силно приятелство и успехи в “Етър”, с който печелят историческа шампионска титла на България през 1991 г. А с националния отбор двамата са рамо до рамо на световното първенство в САЩ през 1994 г.
Киряков бил силно впечатлен от Иванов още когато го видял като дете. Не може да забрави как жонглирал с топката - сядал и се изправял, без тя да падне на земята.
“Беше слабичък, с криви крака, с едни големи сини очи”,
подчертава защитникът.
В националния отбор Киряков започва по-рано и много добре помни дебюта му: “Той дойде през пролетта на 1989 г. През май играхме с ГДР в Бургас и с него бяхме в една стая. Тогава завършихме 1:1, те ни поведоха в резултата, а той влезе резерва и вкара гол с глава. И като тръгвахме от стаята за мача, докато се обличах, видях една стотинка под стола и не я вдигнах, не ѝ обърнах внимание. Свърши мачът и му казах на Трифон: “Браво, добър дебют”, а той отвърна: “Знаеш ли какво ще ти кажа?. Преди срещата видях една стотинка под стола и си викам, ще си я взема за късмет”. Отвърнах, че аз също я видях, но не я взех. А той си я взел и тя му донесе късмет, дебютен мач с гол. Това няма да го забравя никога.”
Киряков разказва и че заради Туньо Димитър Пенев забранява петичките,
защото обърквал цялата игра. Разсейвали го. Веднъж, когато играел с Пламен Гетов, на полувремето водели 2:0 и просто се забавлявали, мачът си вървял лесно на “Армията”. Влизайки в съблекалнята обаче, Пената казал на Гетов: “Пламене, забранявам ти повече да играеш с пета.” Той му отвърнал: “Добре бе, старши, една топка не съм сбъркал”. А треньорът казал: “Ти не си, ама Трифон гледа от тебе и отзад става ей така, напрежение.”
В следващите години Туньо е истинска атракция, тъй като имал и собствен танк. Купил го от армията, но без оръдието. През свободното си време обичал да го кара на една поляна край Поликраище – село, близо до Велико Търново. Съотборниците му се шегували, че това хоби отговаря напълно на неговия безстрашен характер. По-късно го продал и се отдал отново на футбола.
Именно в деня, в който почина, заедно с Илиян Киряков трябвало да пътуват заедно за Разград за контролен мач на “Етър” срещу “Лудогорец”. Затова и датата е болезнен спомен за приятеля му, който го чакал, но Туньо така и не се появил на уговореното място.
Всъщност тогава Трифон Иванов получава втори инфаркт. Първият е лек и дни след него е и
последната му проява на стадион “Ивайло”
- там, където днес е паметникът му. На турнира на “Каменица” играят демонстративен мач срещу журналисти. Туньо е определен за селекционер, за да не се натоварва. Някой центрира отдясно и изведнъж той влиза на терена и вкарва гол.
Няколко месеца по-късно заръчва на Христо Стоичков да му донесе хапчета за отслабване от Америка. Смята се, че именно тях Камата поставя в ковчега на легендарния Железен защитник на погребението му…