Атанас Атанасов: Мерим цените на 860 стоки и услуги, ще станат хиляди като имаме споразумения с повече търговски вериги
Статистиката вече ще следи и хазартните игри - с колко поскъпват и колко се употребяват, казва председателят на Националния статистически институт (НСИ)
Още акценти:
- На 3 февруари обявихме флашинфлацията
- Надяваме се до средата на годината да можем да смятаме инфлацията по региони
- Целта ни е да обхванем колкото се може повече стоки, но наркотиците не са сред тях
- Господин Атанасов, има доста промени в начина на отчитане на инфлацията и на представянето на данните, откакто сме в еврозоната от началото на тази година. Кое наложи публикуването на експресни данни само няколко дни след като изтече периодът, за който се отнасят? Например януарската инфлация да се появи още на 3 февруари.
- Националният статистически институт (НСИ) непрекъснато усъвършенства изследванията, които провежда. От януари тази година като страна-член на еврозоната, имаме задължение в края на текущия месец или в самото начало на следващия да обявяваме т.нар. флашинфлация, което е предварителна оценка за инфлацията, която публикуваме веднага, след като един месец изтече.
НСИ вече няколко месеца изчислява флашинфлация, като първите месеци това беше направено тестово. След като тестовете излязоха успешни, НСИ изчисли и обяви на 3 февруари флашинфлацията за януари 2026 г. Това е нов ангажимент на страната ни и ние го спазваме.
Знаете, че за да се изчисли инфлацията, всеки месец нашите анкетьори посещават над 6300 търговски обекта и правят над 40 хиляди регистрации на цените на 860 стоки и услуги, наблюдавани в потребителската кошница.
Вече работим по-бързо, така че потребителите да имат навременна информация за инфлацията в страната. А окончателните данни за инфлацията ще обявяваме, както досега, около 15-о число.
- Имало ли е наистина “упражнения на сухо” още миналата година и какво точно показва сравнението по-късно между експресните данни и окончателните? Какво разминаване има между тях, т.е. можем ли да вярваме още на първите данни, когато се появят?
- Да, последните 2-3 месеца на миналата година колегите произвеждаха пилотно предварителни оценки за инфлацията, за да бъдем сигурни, че от януари тази година всичко ще бъде наред.
За момента разликата между данните от флашинфлацията и окончателните данни за инфлацията са незначителни, от порядъка на 0,1 процентни пункта, което означава много точна предварителна оценка на инфлацията. Така че потребителите на тази информация могат да я използват пълноценно.
- Отделните групи стоки вече се публикуват с много по-големи подробности отпреди. Защо?
- Заради интереса от страна на потребителите. Публикуваме индексите на цени на по-малки групи от потребителската кошница, доколкото е възможно. Това би представлявало интерес за хората, а и ще могат по-лесно да се ориентират кои стоки поскъпват или поевтиняват повече.
Ние винаги сме се стремили да предоставяме повече и полезна информация. Защото в нашия забързан свят информацията е най-ценната стока. А навременната информация е безценна.
- Добре, но някои неща озадачават - в една от таблиците например забелязах индекс на цените на наркотиците. Защо и как ще се следи това и откъде ще вземате тези данни, след като продажбите на наркотици не само не са легални, а и са наказуеми?
- Групата стоки “Алкохолни напитки, тютюневи изделия и наркотици” е записана точно по този начин в европейския регламент, който определя основните групи стоки за изчисляване на инфлацията. В България наркотиците са извън обхвата на изследването и затова те не се включват. Останалите страни от ЕС също не включват наркотици при изчисляването на хармонизирания индекс.
Но държави, в които леките наркотици са разрешени, биха могли да ги включат в националния си индекс, ако има съществено потребление, което заслужава да бъде отчетено. На нас не ни е известно това да се прави някъде, но европейският законодател е дал такава възможност за в бъдеще.
Друго ново нещо в това отношение е, че при изчисляване на инфлацията в България вече ще се отчитат и цените на хазартни игри. Тези данни ние ще ги получаваме от самите хазартни оператори, а потреблението ще оценяваме на база на получените данни от Националната агенция за приходите.
- В левове или в евро се засичат данните за цените, които служителите на НСИ събират?
- Еврото вече е официалната валута в България. От началото на годината всички финансови данни се събират, обработват и обявяват в евро. Дори на сайта на НСИ ще видите, че данните за цените за минали периоди вече са преизчислени в евро.
Единствено годишните отчети на фирмите за 2025 година, които се подават в момента, се подават в левове, защото те се отнасят за миналата година, когато все още левът беше официалната валута в България. Това се прави за улеснение на нашите респонденти. Но при публикуването им ние пак ще обявим и тези данни в европейската валута.
- Промени ли се нещо, примерно стоки и услуги от потребителската кошница, от началото на тази година? Защото се забелязва известно вдигане на цени, а инфлацията за януари, поне по първоначални данни, се оказа доста ниска - само 0,7% в сравнение с декември миналата година.
- Вашите читатели сигурно знаят, че потребителската кошница се актуализира веднъж годишно на базата на реалното потребление на домакинствата, което е било засечено през изминалата година. Стоки и услуги, които не се потребяват, отпадат, а започваме да следим нови, които се ползват по-често. Това е важно, защото нашата цел е инфлацията да отразява реалния живот на хората.
Но тази година беше въведена и нова версия на класификацията на разходите (COICOP) и колегите започнаха да работят по нея. Тази промяна не е само за нас, а за всички страни от ЕС. А промените в класификацията са предимно в отделните групи стоки. Така да се каже, има прегрупиране вътре в самата потребителска кошница. Но не са премахвани или добавяни нови стоки и услуги.
- Миналата година казахте, че НСИ ще започне да изчислява инфлацията и на регионален принцип. Кога ще видим първите данни и те за всяка област поотделно ли ще се показват? Тоест ще имаме ли възможност да видим целия индекс, за да разберем кое в даден регион или административна област е натежало повече или по-малко върху общия индекс?
- Да, но това е сложен процес. За да изчисляваме регионална инфлация, трябва да разполагаме с много повече цени по региони. Както знаете, от миналата година ние сключихме споразумения с някои от големите търговски вериги да ни предоставят цените, на които продават стоките си.
Вече имаме споразумения с голяма част от националните вериги, а имаме намерение да си партнираме и с регионални вериги магазини.
Целта е да обхванем колкото може повече и различни цени при изчисляване на инфлацията. И едва когато имаме представителни данни по региони, ще можем да започнем да произвеждаме и регионална инфлация.
Това ще бъде полезно и за хората, и за нас. Когато имаме административен достъп до цените на хиляди стоки, вместо само на 860, данните ще бъдат много по-детайлни, а и ще можем да съкратим срока за обработка на данните.
- Добре, но ако търговските вериги ви подават данни за цените, а парарелното им засичане от вашите служители показва разлика, какво правите? Сега, като ги сравнявате, сходни данни ли се получават?
- Все още нямаме толкова много изходна информация, за да правим паралелни изчисления. Надявам се до средата на годината да сключим споразумения с повече вериги, също и регионални, и след това да имаме възможност да направим и тези пилотни паралелни изчисления на инфлацията.
Ние и в момента работим по утвърдена европейска методология. Дори и при експресните оценки, които правим, също не трябва да има съществено разминаване с окончателните данни. Но при всички положения, ако имаме потребителска кошница от няколко хиляди стоки и услуги, резултатите ще бъдат много по-точни и детайлни. А като изчислим инфлацията по новия начин, ще бъде направено съпоставяне и очакваме данните от двата източника да дават еднакви резултати.
CV
- Роден е на 26 февруари 1977 г. в Гоце Делчев
- Магистър по икономика от УНСС
- От 2015 г. е доктор по икономика с научна специалност “Статистика и демография” от Българската академия на науките
- От 2018 г. е доцент към катедра “Статистика и иконометрия” в УНСС
- Автор е на над 60 научни публикации, включително 16 учебници и монографии