Владимир Иванов: Поскъпването на храните е сезонно
Основните хранителни продукти на едро са поскъпнали средно с около 5 евро от началото на годината, показват данни на Координационния център за въвеждане на еврото към правителството. Това съобщи в ефира на „Твоят ден" по Нова нюз Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата и директор на Координационния център.
По думите на Иванов възприятието за инфлацията е силно субективно, тъй като всеки потребител има различни навици и предпочитания. „Всеки има собствена инфлация – тя не е обективна, а зависи от това какво купува", подчерта той.
Основният принос за отчетеното поскъпване идва от сезонните зеленчуци, които не са типични за този период от годината. Най-сериозни увеличения са отчетени при: зелени чушки – 109%, тиквички – 96%, червени чушки – 63%.
Краставиците също продължават възходящия си ценови тренд, като само за последните десет дни са поскъпнали с около 30 евроцента. Причината е ограниченото предлагане и неподходящите сезонни условия за производство.
За разлика от зеленчуците, при редица основни продукти цените остават стабилни или дори намаляват. Свинското месо е поевтиняло с около 20 цента, киселото мляко – със 7%, а оризът също бележи спад. Прясното мляко и портокалите са без промяна, докато при други стоки като брашно, фасул, яйца и захар се наблюдават минимални увеличения от 1–3 цента.
„Това са нормални колебания за зимния период. Пазарът не е статичен – той зависи от търсенето и предлагането", обясни Иванов.
Според председателя на Комисията по стоковите борси процесите нямат пряка връзка с влизането в еврозоната. В началото на годината е имало засилено търсене, породено от еуфория и очаквания, но вече се наблюдават признаци на нормализиране.
„Към март ще влезем в реализма и ще имаме един нормално функциониращ пазар", прогнозира Иванов. Той припомни, че подобни сезонни цикли се наблюдават устойчиво през последните 20–25 години – зимно поскъпване и пролетно-летно поевтиняване.
Иванов коментира и сравненията с цените в Западна Европа, като подчерта, че често се сравняват несъпоставими продукти – различно качество, грамажи и стандарти. По думите му големите пазари като Германия, Франция и Холандия постигат по-ниски цени заради икономии от мащаба и силно развити кооперативни структури.
Той изрази скептицизъм към идеите за таван на надценките, като предупреди, че подобни мерки могат да доведат до недостиг на стоки и пазарни изкривявания. „Исторически подобни намеси почти винаги водят до негативни ефекти", каза Иванов и даде пример с по-доброто представяне на България спрямо Унгария и Румъния през 2022–2023 г., когато страната е разчитала на свободния пазарен механизъм.
Решението според него е не в административни ограничения, а в повишаване на ефективността – както в производството, така и в търговията. Иванов посочи Холандия като пример за успешно кооперативно земеделие и добре организирана търговска инфраструктура.