Минималната заплата у нас най-ниска, но българинът пазарува с нея повече от чех, естонец и латвиец
От януари е 620,20 евро, но купува стоки, които в другите държави от ЕС струват над 1000 евро
От началото на тази година минималната работна заплата у нас е 620,20 евро, но с нея българинът може да купи стоки и услуги, които за средния европеец струват 1039 евро. Това излиза от първото за годината преизчисляване на покупателната способност на минималните заплати в Евросъюза, което прави Евростат. Следващото преизчисляване ще е през второто полугодие.
Това премества страната ни в по-горната група държави – там, където паритетът на покупателната способност е над 1000 евро. Така страната ни изпреварва вече не само Естония и Латвия, както беше до края на миналата година, но и Чехия, и се доближава до Словакия, Малта и Унгария.
В 22 от 27-те страни-членки на ЕС съществува законно установена минимална работна заплата. Няма нито една европейска държава – поне сред тези, в които има минимална заплата, в която покупателната ѝ способност да е намаляла в сравнение с миналата година. Но все пак в седем тя си е останала същата както през 2025 г., независимо дали номиналният ѝ размер се е променил, или не - Словения, Румъния, Люксембург, Испания, Гърция, Естония и Белгия.
В номинално изражение минималната заплата в България от 620,20 евро продължава да е най-ниската в Евросъюза, но все пак тя
има по-голяма покупателна способност от тази в Чехия,
където номиналният ѝ размер от 1 януари 2026 г. е 22 400 чешки крони, или 924 евро, Естония (886 евро) и Латвия (780 евро).
Eвpocтaт използва т.нар. стандарт на покупателна способност (ППС), чрез който може по-точно да се сравни къде колко струва една определена кошница от стоки и услуги, защото в държавите от ЕС разходите за живот се различават съществено.
Така покупателната способност на българската минимална работна заплата за първи път в историята отговаря на над 1000 евро пapитeт нa пoкyпaтeлнa способност, по-точно на 1039 евро, което я поставя пред Чехия, където номиналната заплата е 924 евро, но реално е 1009 евро. Също и пред Латвия, където тя е 780 евро, но с нея може да се купят стоки, които средно за Европа струват 954 евро, както и пред Естония, където минималната работна заплата от 886 евро е равна и на нейния еквивалент в покупателна способност.
По същия начин стоят нещата и в другия полюс на тази класация. Номинално
най-висока е минималната заплата в Люксембург - 2704 евро,
но малката държава е толкова скъпа, че това съответства на 2035 евро и Евростат я поставя на второ място след Германия.
В самата Германия минималното заплащане в момента е 2343 евро, но цените правят така, че покупателната способност на тази заплата е като за 2157 евро и Германия излиза на първо място в ЕС, въпреки че по номинална стойност на заплатата е трета.
В Ирландия пък е обратното – тя се нарежда веднага след Люксембург по номинална минимална заплата, която е 2391 евро, но поради високите разходи за живот всъщност е на пета позиция (виж инфографиката).
В същото време България, Унгария, Литва и Словакия са с най-големи скокове на минималната заплата по покупателна способност - с над 11 на сто.
У нас фактор за това е автоматичният механизъм зa вдигaнe нa минимaлнaтa зaплaтa cпopeд движeниeтo нa cpeднaтa. Това е политика, силно критикувана от бизнеса, която обаче съществува в още десетина държави от Евросъюза.
За отбелязване е, че в Чехия, която тази година изпреварваме, точно в момента се води дебат как да се индексира минималното заплащане и
надделява мнението да е 47% от средната заплата
В момента там минималната заплата се определя на база на прогнозната средна за предстоящата година и през 2025 г. бе 43% от прогнозата.
Когато преди 4 години ЕС прие директивата за минималната работна заплата, имаше интензивни дебати за начина, по който трябва да се определя. Едно от настояванията на държави като Франция, Германия и Белгия беше методиката да отчита и реалната покупателна способност на минималната заплата. А Швеция, Дания и Финландия настояваха да се обвързва и с производителността на труда. В крайна сметка директивата реши всяка държава да избере точната методика, като изискването е само тя да отговаря на два основни критерия – количествен, т.е. да взема предвид инфлацията и средната работна заплата, и качествен, т.е. да държи сметка за равнището на издръжката на живота.