Проектът на Радев ще помете и ще отстрани остатъка на бившите комунисти от сцената
Коя или кои ще бъдат малките партии, които Радев ще избере за да се яви на изборите напролет? Този въпрос предпоставя действие по същия модел, по който Симеон Сакскобургготски избра две безвредни и номинални партии, в коалиция довели до победата на НДСВ на изборите от 2001 г. В случая с Радев обаче логиката на подбиране на такава - такива партии може да бъде по-различна. За разлика от подхода на бившия цар, Радев се нуждае не от номинална регистрация, а от функционална коалиция на политически фракции и електорални групи, които да обедини в своя политически проект. Това е една от причините БСП да побърза в самото навечерие на изборите да направи заседание на конгреса и да смени ръководството си. Изборът на Крум Зарков може би показва, че за БСП е отредено по-специфично място в проекта на Радев, отколкото се смяташе досега - а именно, че проектът на Радев ще помете и на практика ще отстрани остатъка на бившите комунисти от сцената. Едва ли - чрез Зарков Радев по-скоро се стреми да включи БСП и носталгичните групи избиратели около нея в своя политически съюз, без да създава вътрешни разделения и дилеми - дали традиционните червени избиратели да останат верни на партията си или да изберат "новата сила", която ще се окаже по-ефективна. БСП най-вероятно ще бъде част от платформата на Радев напролет.
Не е изключено този подход да бъде упражнен и по отношение на други потенциално близки до Радев партии и групи. За да успее, той трябва да получи ефективен контакт с потенциалните гласоподаватели в още две посоки. От една страна - с отбранителния популистки национализъм, изповядващ различна степен на афективно русофилство и/или антизападничество. Този кръг избиратели досега бе по-тясно свързан с Атака в миналото и с Възраждане в настоящето, както и с по-миниатюрни политически фракции "патриоти", прехранващи се около путинистките пропагандни внушения на хибридчиците от петата колона на Москва. Костадинов се зъби на Радев - вижда какво му се готви и се бори за оцеляването си. Но ако не той самия, то значителна част от активистите и избирателите му могат да предпочетат Радев "на бял кон", вместо "възрожденския" лидер с репутация на скъперник, вътрешнопартиен диктатор и лидер, достигнал максимума на подкрепата си...
От друга страна, Радев ще се стреми да достигне до още една, внушителна по размери, но твърде аморфна група потенциални избиратели, голяма част от които напоследък не гласуват. Това са избирателите на "колективния Джорджеску" - реваншистки настроената спрямо статуквото част от българското общество, която ще се възползва от възможността да упражни негативен - протестен вот на изборите. Ненавистта към статуквото доведе до внушителните изборни победи на НДСВ през 2001 г. и на ГЕРБ през 2009 г. поради значителното участие на този тип протестен вот. Голяма част от тези избиратели възприемат себе си като губещи от развитието на страната и държавата през последните десетилетия. Друга част от същата група принадлежи към по-високостоящи - т.е. по-удовлетворени от постиженията си обществени слоеве. Но както "лузърите", така и негативно настроените към статуквото части от средната класа се обединяват в протестен - реваншистки вот поради споделена нетърпимост - дори ненавист към политическото статукво и персонифицирщите го политически фигури на сцената. "Трябва да махнем ... еди кои си ... пък тогава ще му мислим". Ако Радев бъде припознат като ефективен инструмент за "очистването" на сцената от ненавистните водещи персонажи начело на държавата - това ще му донесе значителна част от тези активирани протестни - реваншистки гласове, независимо от убедителността на неговата платформа като обещания за "положителна промяна".
Последната група - но не и по значение, от която ще се стреми да получи подкрепа платформата на Радев ще бъдат тези избиратели в умерения - политико-психологически център, които също са разочаровани от статуквото, но които нямат категорично нищо общо нито с озъбения възрожденски електорат, нито с реваншистката ненавист на "колективния Джорджеску". За да привлече тези хора, платформата на Радев ще трябва да се представя като умерена, демократична, дори европейска и наследяваща постиженията на България от последните десетилетия. Това би било възможно, ако се съчетае с полу-тайни "намигвания" към радикализираната путинистко-популистка политическа база на Радев, излъчващи внушението - "сега така трябва да се приказва, пък ние после си знаем..."
За да се ангажират в една политическа платформа толкова различни по възгледи, психология и очаквания обществени групи е необходимо политическо майсторство и гъвкавост, които не се наблюдават нито в политическия натюрел на самия Радев, нито в поведението на неговото обкръжение. Без да засягаме никого - там очевидно преобладава една посредственост - както лична, така и от гл. точка на политическия професионализъм. (Не знаем - или само се досещаме - кои са стратезите зад сцената на този политически проект. Да видим те как ще се справят...) В този смисъл, изборът на Зарков начело на БСП е поява на първата смислена фигура в политическия кръг на Радев, която може да играе успешна публична роля - за разлика от "сивите мишки", които сме свикнали да наблюдаваме в обкръжението на бившия президент.
(От фейсбук)