Томас Лафчис: След първия ни разговор с Вяра Анкова - 2 часа, вече знаех, че искам да прекарам остатъка от живота си с нея
4-те ни дъщери смятат, че тати командва, синът - че това е мама. Но истината е, че 30 години живеем в хармония и заедно решаваме важните неща
Смятам, че е искрена в обичта си към "Левски", и се надявам да не се променя, защото там вече може да има разрив на отношенията
Кой е по-известен - Томас Лафчис, бивш футболист и президент на футболния клуб "Левски", играл и в гръцкия "Панатинайкос", заради което в южната ни съседка още го заговарят на улицата? Или съпругата му Вяра Анкова - една от най-добрите тв водещи на "По света и у нас", била два пъти генерален директор на БНТ, а днес - главен оперативен директор на "Нова Броудкастинг груп"?
За Лафчис този въпрос не стои, защото от 30 години това е жената, около която се върти всичко, което има и иска. И разбира се, 5-те им деца, които и двамата обожават - Василия е от първия му брак, Яна - от нейната първа връзка, а общите им са Константин, Хелена-Мария и Натали. На 5 февруари Вяра Анкова навърши 60 години, а мъжът й разказва за нея в откровено интервю, което е своеобразният му подарък за рождения ден.
- Кой е по-голям левскар във вашето семейство, г-н Лафчис? Вие сте били президент и собственик на футболния клуб “Левски”, но преди години се запознавате с Вяра Анкова именно защото я чувате по телевизията как прави прогноза 3:2 в полза на “Левски”. Срещу ЦСКА ли беше мачът?
- Срещу ЦСКА, да. Това означава, че “Левски” ни събра. Оттам нататък не се мерим кой е по-голям, кой е по-по-най. Но хубавото е в едно семейство да има хармония, затова е добре и двамата да бъдат на една позиция специално за спорта. Навремето ѝ се обадих, защото много ми хареса това, което каза. Помислих си, че щом Вяра е левскар, трябва да я поздравя за това нещо.
- Как се влюбихте във Вяра? Много ли е лично да ви питам - в кой момент бяхте сигурен, че двамата ще остареете заедно?
- Цяла България беше влюбена в нея, всички много я харесваха, понеже има непринудено детско излъчване на истинска красота. Всеки, който я е гледал на екрана в тези години, знае това. А двамата бяхме толкова открити един с друг и виждаш същността на душата ѝ, най-вече тази добрина, която носи, в отношенията си с мен и със семейството. За нея най-важното нещо е семейството. Мисля и че най-голямата ѝ гордост е това.
- Всъщност съпругата ви разбира ли от футбол, или вие я научихте?
- Не знам колко разбира, не е чак такъв голям фен да гледа всички мачове, но когато играе “Левски” или националният отбор, стои до мен, гледа мача. Не ми е задавала смешни въпроси, както много пъти се е случвало с други хора. Смятам, че е искрена в поведението си, в обичта си към нашия клуб и се надявам така да остане, да не се променя, защото там вече може да има разрив на отношенията. (Смее се.)
- Децата ви левскари ли са?
- Всички са левскари, всички имат фланелки, които обличаха по време на мачове. Не съм ги водил на всички, но те бяха и много малки. Константин е роден през 1997 г., Хелена - през 1998-а. Синът ни и до ден днешен се сърди, че не сме го подкрепили да стане футболист. Но пък стана добър финансист.
- А тя вас научи ли ви на тънкостите на телевизията? Започнахте ли да гледате с други очи телевизия, откакто сте заедно?
- Не тя. Аз съм завършил журналистика в Софийския университет и дипломната ми работа беше за спортните прояви по БНТ. Така че аз съм преди нея журналист. Разбира се, не мога да се сравнявам с нейния опит и знание. Животът ѝ протече в тази сфера. Много пъти е искала да каже: “Дотук, не мога повече”. Но съм сигурен, че няма да може да се отдели от телевизията така лесно.
- Навремето, когато кандидатства за първия си мандат като генерален директор на БНТ, тя обяснява, че концепцията ѝ започва с екипността. Вие сте бивш футболист и в отбора екипността също е много важна. Що за екип сте двамата вкъщи? Как се разбирате?
- Мисля, че сме добър екип. Още когато спрях да се занимавам активно с клуба, казах, че съм по-свободен, мога да поема децата, грижите, да се занимавам с училище, с дейности, които те искат да развиват - дали спорт, дали балет. И просто не сме тежали на майка им. Тя се занимаваше с нейната работа. Като заминахме за Гърция, тя продължи известно време да пътува непрекъснато и да работи като водеща на “По света и у нас”. После стана кореспондент от Атина, което беше доста по-добре и за мен, и за децата. Все пак мама си е вкъщи.
Когато реши да се върне в България през 2004 г. и пое “Новини и актуални предавания” в БНТ, аз ѝ казах: “Това е твоята мечта. Няма да спираш пред нищо”. Голямата ни дъщеря имаше още 7-8 месеца да завърши колежа в Атина и ѝ казах: “Ние ще се оправим с децата. Когато можеш, ще идваш за празниците, ние ще си идваме. Но това е за теб нещото, което си мечтала цял живот, и знам, че можеш да се справиш, имаш всичките качества да бъдеш добър ръководител.”
А екипността със сигурност е много важно нещо, както и най-трудният момент - работата с хората. Защото много трудно можеш да създадеш перфектен екип. Винаги ще има зрънца, които ще се опитват да саботират, да пречат - волно или неволно. По мое време в “Левски” имахме перфектен управителен съвет, изключително балансиран от гледна точка на финансисти, спортисти, хора, които могат да помагат във всяка необходима минута. А вече спортният технически екип е нещо, което трябва да създадеш. Така е и в телевизията - трябва да си създадеш екипа, с който да работиш, да намериш правилните хора, които могат не да създават проблеми, а да намират решение на проблемите.
- Кой на кого делегира правото да е шефът у дома? Вие сте били президент на футболния клуб, тя - два мандата генерален директор на БНТ, а днес - главен оперативен директор на “Нова Броудкастинг груп”?
- В определени неща тя се налага. Ако питате децата, при тях има разнобой. Момичетата смятат, че тати е този, който командва, особено навремето, когато бях по-ангажиран с тях. Ако питаме сина ни, той ще каже, че мама командва. Истината е, че нямаме нужда някой да командва. Мисля, че живеем в изключителна хармония и синхрон и почти винаги взимаме единодушно важните решения. Няма как да сме 30 години заедно и да живееш, без да отстъпваш във важните моменти. Не говоря за важни въпроси, за които си убеден, че не е така. Но тука трябва да успееш да убедиш другия, че това е неправилно, а това, което искаш да стане, е правилното. Невинаги се получава, разбира се, но синхронът между нас е изключителен и смятам, че времето го е доказало.
- След всичките години заедно сигурно е достатъчно само да се погледнете, за да разберете кой какво мисли и иска?
- Да, знаем си нещата и винаги сме били единодушни по определени въпроси. Особено за възпитанието на децата. Аз обичам да пътувам, тя пък беше притеснена и даже страхлива за пътуванията на дълги разстояния. Но горе-долу успяхме да я превъзпитаме в това, че ходейки на различни места по света, е богатство да опознаваш културата на различни държави както за нас, така и за децата. Така че и в тази сфера сме постигнали синхрона.
- Кой е по-успешен в кариерата? Има ли ревност помежду ви по отношение на професионалните ви постижения?
- Абсолютно не. В моята кариера и като спортист, и като ръководител съм постигнал върхове и съм много щастлив и доволен от това, което съм направил в живота си. Тя също. Постигнала е много неща, била е все пак 7 години директор на най-голямата телевизия, която в началото на кариерата ѝ беше и единствената – БНТ. Сега е в най-голямата частна телевизия - Нова тв. Тя е показала и като водеща, и като ръководител, че е една от най-добрите в тази професия в България. Но и двамата се гордеем с това, че създадохме прекрасно семейство с прекрасни деца и това е, което ни прави щастливи.
- Откъде дойде тази ваша страст към висшето образование - имате 5? Не за да демонстрирате пред съпругата си повече знания в различни области?
- Въобще не съм го правил с такъв замисъл. Навремето завърших ВИФ, днес НСА, защото дава възможност след приключване на кариерата да продължиш да работиш в спорта, който си избрал. Впоследствие много ми хареса програмата по журналистика в Софийския университет и две години ми беше страшно интересно. След време дойде момент, в който започнахме да работим с много големи инвеститори от Холандия, и виждах как бързо схващам практиката, но нямах понятие от теория. Намерих хубава програма във ВИНС (днес Икономическия университет - б.а.) във Варна за управление на недвижимата собственост и това много ми помогна в работата след това.
Като вътрешна потребност бих определил решението си да уча в Богословския факултет. Истината е, че все още не съм си взел последната диплома, която е по египтология в Нов български университет. Впрочем за египтологията жена ми разбра след 3 месеца, че съм се записал. Тръгвайки да карам детето на училище, тя ме попита дали ще се върна след това. “Няма да се върна, защото ще ходя на училище”, ѝ казах.
- Имате ли намерение да учите още нещо?
- Записах следдипломна квалификация по иранистика в Софийския университет. Сега с проблемите, които има в този район на света, няма как да се посещава, но пък смятам, че тези древни цивилизации могат да ни покажат страшно много неща и да ни научат на много неща. Мечтата ми е Южна Америка. Последното ми желание е да замина за 6 месеца, за да си шлифовам испанския език, а жена ми ми се смее.
- Много учене, много работа и отговорни постове, но и много деца - имате общо 5. Може ли човек да разкаже щастието - как се живее в голямо семейство, как ги възпитавате, на какво ги научихте?
- Много е тежко, когато ги няма. Някой път даже казвам на Верчето, че нищо не ме задържа. Вече не искам да се занимавам така активно с работа, помагам за някои дейности, които правим с колеги, но децата са това, което ми липсва.
Много са далече - две деца са в Америка, една е в Канада, малката и най-голямата са в Англия. До Америка няма директни полети, което затруднява пътуванията ни. Да, има интернет, вече може да разговаряме, като се виждаме, но не е същото.
Когато идват за Коледа, къщата се изпълва с радост. В момента, в който си тръгнат, къщата опустява. Много ни липсват. Тя непрекъснато е на телефона, пита какво правят двете внучки, като има някакъв проблем, не може да спи по цели нощи. Завиждам на приятели, чиито деца ходиха в чужбина, върнаха се и сега работят тук или дори живеят при тях.
- Какво най-много цените у съпругата си?
- Всичко - вътрешната, външната красота, добротата. Най-важното в едно семейство е отношенията да бъдат искрени и честни, да няма двуличие, да няма измами, изневери. А тя е съвършена жена, която за мен е целият ми живот. Около нея се върти всичко, което имам и което искам.
- Има ли нещо, което ви дразни в нея?
- Много говори по телефона. Прибира се от работа и продължава. Имаше период, в който аз, като се връщах вкъщи, хвърлях телефона в едно чекмедже и не ме интересуваше кой ме търси. Но децата бяха при нас. Сега гледаш телефонът да стои до тебе, но се старая по-малко да го ползвам, особено когато тя се върне от работа. Опитвам се всяко свободно време да сме заедно, все намираме нещо да говорим. Моите предложения все са свързани с пътувания.
Щастливите ми моменти са, когато сме заедно с децата. Вярвам, че сме щастливо и добро семейство. Опитваме се да ги възпитаме в правилните неща, да бъдат добри хора, да помагат, защото Господ ни е създал да бъдем добри. Когато намериш половинката, за която си мечтал, просто не я изпускаш, не я оставяш. За нея не знам, но аз съм си мечтал да вървим ръка за ръка и да остаряваме заедно.
- Кои са трите ѝ най-любими неща?
- Най-любимото е, когато се събираме с децата. Любимо ѝ е, като ходим в Гърция на море, където тя се чувства най-добре. Тя иска да гледа морето пред нея, не я интересува какво е времето или къде ще седне.
Мисля, че вече успях да пробудя желанието ѝ да пътува. Преди беше абсурд. Пътували сме до Рованиеми, Финландия, с кола. Тръгнахме от Атина през цяла Европа, минахме през Италия, Австрия, Чехия, Германия, оттам на ферибота до Финландия, само и само защото я беше страх да пътува със самолет. Сега вече го преодоля, след като се наложи да пътуваме по-често до Америка.
Другото, което обича, е да сме с приятели. Имаме добри приятели, с които сме щастливи, когато сме заедно.
- Коя е случката с нея, която няма да забравите?
- Веднъж тръгнахме за Китай, нейният чичо беше посланик. Той все ни казваше: “Бях в Австралия, не дойдохте, ако и в Китай не дойдете... Ти я зарежи моята племенница и идвай тука”. Тръгнахме да пътуваме, но голямата дъщеря трябваше да замине за Америка. Отмениха полета и ѝ намерихме билет, с който щеше да лети половин час след нашия полет. Вяра не спря само за това да мисли от Атина до Банкок.
Другото, което винаги си спомням с умиление, е, когато имахме една бяла лабрадорка, Зара, и я чакахме да роди. Кученцата започнаха да излизат едно след друго и все черни. Тя ѝ се моли: “Моля ти се бе, Зара, едно беличко ми роди”. Но не. Чак тогава разбра, че при кафяв и бял лабрадор, каквито бяха родителите, се раждат черни.
- Кой във вашето семейство избира храната, филмите, пътешествията?
- Аз не избирам филмите. Невинаги съвпадат с моите желания, но съм дал приоритет каквото си изберат, това да се гледа. За храната сме 50 на 50. Пътешествията ги избирам аз.
Веднъж на мой рожден ден бяхме в Америка и тръгваме от Сан Франциско, като съм казал, че отиваме с колата в Сиатъл. Обаче съм взел билети за пътуване до Аляска с кораб. В един момент обръщам и отиваме на пристанището. Така ги качих на кораба и отидохме в Аляска, което беше едно от най-незабравимите ни пътувания.
Винаги съм смятал, че на децата трябва да дадеш любов и добро образование. Така те ще могат да се оправят по-добре в живота. При нас всички деца са си поели по своя път. Само Натали, най-малката, все още не е. Тя няма още 20 години. Мечтата ѝ е да пее. Приеха я в Ню Йорк в музикална академия. Сега иска да завърши в Лондон, където учи маркетинг, но и да отиде и в Америка.
- Какво помните от първия път, в който видяхте Вяра?
- Първият път, когато съм я гледал по телевизията, е едно. Първия път, когато я поканих да обядваме - в ресторант “33 стола” тогава, само в един разговор от два часа аз знаех всичко за нея и тя знаеше всичко за мене. Все едно се познаваме и живеем заедно от години. Нямаше нещо, което да не сме обсъдили. Още на този разговор разбираш, че това е човекът, с когото искаш да прекараш остатъка от живота си. После виждаш, че е изключителен професионалист, добър, честен и принципен човек.
- За какво бихте спрели Вяра, защо бихте наложили мнението си? Впрочем преди години тя казва за вас: “Никога няма да ме спре, затова съм с него”.
- И все още е така, що се отнася до работата ѝ в телевизията. Щастлив съм, че тя избра мен пред работата, когато трябваше да заминем в Гърция. Всъщност тя сякаш беше единственият човек, който сам слезе от най-гледаната емисия тогава - “По света и у нас”. Благодарен съм ѝ, че прецени, че семейството ѝ е по-важно от всичко друго.
- Как успяхте да съхраните това отношение и тази хармония помежду ви при известността, която и двамата имате?
- Винаги съм се смял, че половин България ме уважава, имам предвид левскарите, но другата не ме обича, защото в онези години смазвахме като отбор. Докато нея всички я обичаха, защото е лъчезарна и излъчва доброта. Няма човек, който да е гледал нейните емисии и да не каже: “Какво прекрасно момиче!”. Това ни е разликата.