Във всяка държавна фирма - ловец на подкупи, проверява служители и шефове
Ще се избира от независимите членове на управата на дружествата
Има право да проверява конкретни служители, но не повече от два пъти годишно
В държавните предприятия ще се появи нова фигура, която на практика трябва да следи дали някой не приема подкупи и не върти схеми.
Кабинетът подготвя промени в правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, с които въвежда служител по почтеността и задължителни проверки за етично поведение, конфликт на интереси и корупционни рискове.
Идеята е проста, поне на теория, и според нея държавните фирми не би трябвало да отчитат темата за борба с корупцията с няколко общи фрази, а
конкретен човек ще проверява
какво се случва в дружеството
Служителят по почтеността се избира от тези, които участват в органа за управление или контрол на предприятието - управителен или надзорен съвет. По правило той трябва да е независим член, тоест да не е влязъл в управата като представител на държавата. Ако такъв няма, се назначава специален човек, който да изпълнява функциите. Именно той следи дали се спазва Кодексът за етично поведение и дали работи системата за управление на корупционния риск.
Според текстовете в правилника проверките не би трябвало да са формални. Служителят по почтеността събира и систематизира информация дали ръководствата и служителите спазват етичните правила, какви проблеми има при въвеждането на антикорупционната система, кои са рисковите фактори за нарушения и какви мерки се вземат за ограничаването им. Той следи и кои звена или позиции са с по-висок риск, както и какви обучения по етика и превенция на корупцията са проведени. Минимум веднъж годишно трябва да се прави проверка, а резултатите се описват в подробен доклад с констатации и предложения за мерки. Докладът се представя на управителните органи в 7-дневен срок от изготвянето му. Освен това могат да се правят и индивидуални проверки както при кандидатстване и назначаване, така и по време на работа, но не повече от два пъти годишно за едно и също лице. Анонимни сигнали няма да се разглеждат.
Проектът описва и правата на проверяваните. Те могат да преглеждат документите от проверката, да дават писмени обяснения в срок не по-кратък от 14 дни, да представят доказателства и да бъдат уведомени за резултатите. При сигнали се предвижда конфиденциалност и защита на подателя, ако се използва вътрешният канал на предприятието.
Преди назначаване служителите и кандидатите за ръководни позиции ще подписват декларация, че са запознати с етичния кодекс, че ще го спазват и че
няма да допускат конфликт
на интереси
В края на всяка година ще се изготвя обобщен отчет за всички проверки, проблемите и предприетите мерки, а документите ще се съхраняват в отделен архив на предприятието.
Промените задължават държавните дружества да включват в нефинансовите си отчети информация за въведената система за управление на корупционния риск и за прилагането на етичния кодекс. Така темата за почтеността става част от официалната отчетност, а Агенцията за публичните предприятия и контрол ще наблюдава как се изпълняват новите правила.
Те ще влязат в сила от деня на обнародването им в “Държавен вестник”, като е предвиден тримесечен срок, в който членовете на управителните и контролните органи и служителите трябва да подпишат необходимите декларации. Ако бъдат приети, промените ще въведат по-строг и системен вътрешен контрол в държавните предприятия и ще поставят по-висока летва за прозрачност и отчетност.
Според мотивите към проекта мерките са в съответствие с препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за управление на държавните предприятия.