Амфитеатърът на Сердика може да бъде съживен след 20 години сага (Обзор)
Държавата най-сетне направи заменка на терена на БЕХ, но парите за реставрация трябва да отпусне следващата власт
Уникалният амфитеатър на Антична Сердика най-накрая ще може отново да се превърне в сцена. След повече от 20 г. сага държавата взе един от имотите под него, който бе собственост на Българския енергиен холдинг (БЕХ). В сряда правителството в оставка обезщети дружеството с друг имот в район “Витоша”.
Министерството на културата ще се погрижи театърът, на който се намира част от Античния театър и Амфитеатъра на Сердика” да бъде
съхранен, реставриран и реконструиран за нуждите на културния туризъм,
обяви министърът на културата в оставка Мариан Бачев.
770 хил. евро за ремонт и реставрация на амфитеатъра бяха предвидени в оттегления бюджет на правителството. Така това решение ще остане за следващ кабинет, каза още Бачев.
В момента имотът е заграден и обрасъл в треви. Всъщност той е един от многото, върху които се е намирал амфитеатърът. Другите са хотел “Арена ди Сердика” (където са експонирани части от древното съоръжене), сграда на БАН, частният имот на ъгъла с ул. “Будапеща”, който също пустее, бирарията на бул. “Дондуков”. Върху него е и Гьоте институт, който пък е недвижима културна ценност и не може по никакъв начин да се бута.
Първоначално откритите останки са добре експонирани и запазени и
няма основание за събаряне на хотела,
защото вече има и прието решение, обясни Бачев. Хотелът не работи, но реставрираните останки може да се разгледат със запазен час.
Сердикийският амфитеатър може да се мери с Колизеума
в Рим - имал е необичайно голяма арена в средата с размери 60,5 м и ширина 43 м. От началото на мандата си екипът на Бачев работи за разкриване на арената. Както “24 часа” писа, Министерството на културата и УАСГ имат идейна разработка част от него да се възстанови. Тя предвижда в терените, в които има обективна възможност, да се експонират запазените структури от амфитеатъра, като се използват за основа на лятна артсцена с между 200 и 500 седящи места.
Амфитеатърът и разкритият под него античен римски театър са обявени за недвижима културна ценност с национално значение през 2016 г.
Народният театър “Иван Вазов” пък получава складове и производствена база. Това са близо 19 570 кв. м, от които има и 18 сгради с обща площ над 4270 кв. м, уточни Бачев.
Предоставените от Министерския съвет имоти ще дадат възможност на театъра да модернизира производствените си ателиета и да обособи специализирана складова база за декори, реквизит и костюми. Идейният проект предвижда изграждането на
нови репетиционни зали и иновативна мултифункционална сцена,
които ще превърнат мястото в ново притегателно пространство за съвременен театър, обясниха от Народния театър. Те благодарят на министъра на отбраната Атанас Запрянов за “отговорното отношение към бъдещето на театъра и за визионерското разбиране, че развитието на един национален културен институт е залог за просперитета и сигурността на нацията”.
Центърът за подводна археология пък става Институт за подводно наследство от категория тип 2 и по този начин ще функционира под егидата на ЮНЕСКО, съобщи още Бачев.