Терзиев пред B40: Балканските градове са по-силни от политическия натиск
Кметът на София предаде председателството на мрежата B40 с отчет на зелени и дигитални реформи и призив за солидарност
„Градовете са сърцата на демокрацията. Когато демократично избрани кметове биват задържани или подлагани на институционален натиск, на прицел не са просто отделни личности, а самата местна демокрация." Така кметът на София Васил Терзиев се обърна към делегатите на срещата на върха ZAGREB B40 SUMMIT 2026, която се провежда под мотото „Градовете като двигатели на устойчивото развитие", съобщиха от Столичната община.
Събитието бележи края на едногодишното българско председателство на мрежата на балканските градове B40, което София предава на Загреб. На форума Терзиев отчете постигнатото през изминалата година, като акцентира върху това, че бъдещето е в ръцете на местните власти, които често са по-близо до проблемите на хората от националните правителства.
В речта си кметът на София подчерта, че балканските градове споделят не само общи възможности, но и сходни заплахи – от ерозия на доверието в институциите до опити за подчиняване на местната власт. Терзиев направи директен паралел между ситуацията в България и Турция. Той приветства приемането на Варна в мрежата B40, като изтъкна, че случаят на кмета на морската столица Благомир Коцев е ярък пример за демонстрация на институционален произвол – сценарий, който напомня на репресиите и съдебните атаки срещу кмета на Истанбул и основател на B40 Екрем Имамоглу.
„Този натиск е предупреждение към всеки, който дръзне да управлява независимо. Но това не е повод за самосъжаление, а за още по-силна решимост. B40 доказа, че принципите, които ни обединяват, са по-силни от предизвикателствата", заяви Терзиев.
По време на своето лидерство София насочи усилията на мрежата в четири стратегически работни групи, постигайки конкретни резултати в рамките на зададените цели, но и успешно изпълнявайки собствени проекти в сходни направления. София наложи модел на дигитализация, който пести време на гражданите и администрацията. Беше представена платформата „Решава София" за пряко гражданско участие и споделяне на градски данни. Като успешен пример бе посочен AI чатботът за прием в детски градини и училища, който обработва над 300 запитвания дневно на естествен език, спестявайки хиляди часове административен труд. Столицата затвърди лидерската си позиция с получаването на наградата на Bloomberg Philanthropies за 2025 г. и Знака за мисия на ЕС (EU mission label). Бяха предприети конкретни стъпки за реализацията на „Зеления ринг" – 30-километров линеен парк, свързващ 30 квартала, който ще бъде гръбнакът на вело- и пешеходната мрежа. Подписан бе Климатичният договор на София, ангажиращ града с 81% намаление на емисиите до 2030 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 г. Постигнато е съгласие за учредяване на Годишна награда на B40. Тя ще отличава добри практики в областта на гражданското участие, демократичните иновации и отвореното управление. Като пилотен проект в тази сфера, София стартира и европейския проект CIVICAct, финансиран по програма CERV с максимален резултат. Проектът ще се изпълнява от 2026 г. в партньорство с Тирана, Подгорица и Ниш. Поставен е фокус върху мерки за подкрепа на местните икономики и укрепване на културния обмен като инструмент за регионално сближаване. Създадохме работещи механизми за икономическо взаимодействие и културна кохезия между балканските градове. София излиза от председателството с утвърден авторитет, оставяйки след себе си работещи механизми за сътрудничество и ясен план за дигитално и зелено развитие в бъдеще, посочват от общината.