Властта носи токчета (Графики)
България вече е световен феномен - (почти) всички важни постове в държавата се заемат от жени
Не обичам клишето “жена в политиката”. Какво означава това? За мен е изпразнено от съдържание понятие. Искам да имам своя собствен профил, специфика, лице. Не защото съм част от жените в политиката, а защото съм аз - Илияна Йотова, която има такива качества, професионални умения, излъчване, стил, професионализъм. Искам си моя профил. Не знам как го оценяват другите хора, но ще кажа това, към което винаги съм се стремяла - да извадиш на преден план и в работата си качества, които са ми дълбоко присъщи: умението да слушаш хората, да ги чуваш,
да си нежен, спокоен, компромисен, да си мек и едновременно с това да не отстъпваш от принципите си
С една за мен естествена твърдост.
Този образ се опитвам да изграждам у себе си от десетилетия. Колко съм успяла - ще кажат другите.
Това изповяда в едно много лично интервю първият български президент жена преди малко повече от година. Тогава
С усмивка, но твърдо отклоняваше само този ще се кандидатира ли за следващ държавен глава. С обяснението, че е рано да обяви.
Дали моментът подрани, или довчерашният президент Румен Радев закъсня да се отдаде официално на политическия си проект, всъщност вече няма значение пред факта, че България има първата жена на поста 33 години след създаването на президентската институция у нас.
Нещо повече, с встъпването на Илияна Йотова в длъжност страната ни се изстрелва сред редките изключения не само на Балканите, а и в Европа и изобщо по света - жени да заемат всички ключови държавни постове. Е, почти всички, тъй като редовният премиер е в оставка, а служебният не е избран. Но пък в списъка от 10 потенциални кандидати точно половината са жени, част от които - като зам.-шефките на Сметната палата Силвия Къдрева и Маргарита Николова и зам.-омбудсмана Мария Филипова, засега не са декларирали отказ, ако бъдат поканени.
Вече утвърдена традиция е в парламентарната ни република жена да оглавява Народното събрание. Отиващият си парламент дори бе ръководен от две шефки - първо Наталия Киселова, сега Рая Назарян.
Миналата година за първи път в историята ни съдия №1 стана жена - Галина Захарова бе избрана за ръководител на Върховния касационен съд. А от няколко месеца и Върховният админстративен съд има председателка, макар и временно изпълняваща длъжността - Мариника Чернева. Като цяло в съдебната власт жените на ръководни позиции доминират (54,1%), макар към институцията на главния прокурор засега вятърът на промяната да не духа.
Националният обществен защитник с женска състрадателност, воля и нужната доза инат гори в проблемите на хората - Велислава Делчева е настоящият отдаден омбудсман, наследявайки на поста двете си предшественички Мая Манолова и Диана Ковачева.
За първи път след век и половина съществуване
Българската академия на науките също се довери на жена за ръководител - преди година чл.-кор. Евелина Славчева бе избрана на поста от общото събрание на водещата и най-голяма научна институция у нас.
Пробивът не е единствен в академичните среди, защото и ръководителите на българските университети решиха колежка да води организацията им - проф. Миглена Темелкова е шеф на Съвета на ректорите.
Националният дворец на културата пък се управлява от Андрияна Петкова. С енергичната си изпълнителна директорка начело НДК сега се готви да посрещне 45-годишния си юбилей със серия от събития.
А кой дава пенсиите, осигуровките и социалните помощи в България? Начело на Националния осигурителен институт, който
управлява над 15 милиарда евро годишен бюджет,
е
И Асоциацията на банките в България е поверила властта в нежни ръце - управителният ѝ съвет се оглавява от Петя Димитрова.
Начело на изпълнителните агенции в държавата също доминират жените - над 67%. Списъкът наистина е дълъг: Даниела Митева в Агенцията по вписванията, Райна Манджукова на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, Ана Ананиева в Агенцията по заетостта и много други.
Мъжки момичета?
Не, успели експерти - всеки в своята си област, които са се доказали с амбиция и упорство в един скроен по мъжкия вкус свят. Като по пътя към успеха много от тях тихо са се грижили и за семействата си.
Не обичам и другото
клише - някой да ми каже, че съм мъжко момиче. Аз не обичам да съм мъжкото момиче, аз искам да съм жена. И да успявам като жена
Това изповядва още новият президент Илияна Йотова.
Светът шеметно се променя, а заклинанията за равенство между половете се повтарят от десетилетия. Но все още на “семейните снимки” от важните
международни срещи на държавните и правителствените ръководители преобладават строгите костюми с вратовръзки
Например кадърът от последната среща на Г-20 в Йоханесбург през ноември 2025 г. ни показа само три жени - председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, до нея японската премиерка Санае Такаичи, а в края (дори отрязана в някои публикации, което за такава жена и политик от подобен ранг си е непростимо) е италианката Джорджа Мелони.
Европейски институции са пример за равнопоставеност, тъй като начело на най-важните са Фон дер Лайен (президент на ЕК) и Роберта Мецола (президент на ЕП), а върховният представител на ЕС по външната политика също е жена - естонката Кая Калас. Президент на Европейската централна банка пък е Кристин Лагард. И все пак
дори в членките на ЕС жените на най-висшите държавни длъжности са съвсем малко
На този фон България наистина се явява феномен.
Премиерките в съюза са само четири - Джорджа Мелони (Италия), Мете Фредериксен (Дания), Инга Ругиниене (Литва) и Евика Силиня (Латвия). Президентките пък са едва две (без нашата) - Мириам Спитери Дебоно (Малта) и Наташа Пирц-Мусар (Словения), но това е донакъде обяснимо, тъй като ред държави в ЕС са конституционни монархии (като Белгия например) и нямат президент.
Макар България да се оказва един от безспорните лидери в тази красива класация, това се дължи най-вече на заслугите на самите жени, изстреляли се към върха, но не и на общественото благоразположение към тях.
Този извод се налага, ако проследим резултатите от мажоритарния вот в държавата - мнозинството от изборните длъжности продължават да са запазена мъжка територия. Настоящото 51-о народно събрание например започна с едва 47 жени от 240 мандата. Само един от 27-те областни града е с кмет жена - Таня Христова, която кара четвърти мандат в Габрово.
Самата Йотова пък сега става президент заради оставката на Радев (нищо, че тя бе политик две десетилетия преди той да стане такъв). И в този смисъл още не сме доказали народната воля българинът да излъчи жена за държавен глава. Най-далеч в тази битка досега е стигала бившата председателка на парламента Цецка Цачева от ГЕРБ, която обаче на балотажа през 2016 г. бе убедително надвита от Радев.
Още наесен ще разберем готова ли е страната и за първата пряко избрана президентка, но все пак вече е факт - ако в света на киното “Дяволът носи “Прада”, то в България властта носи токчета.