Георги Ванев: Проследяваме успеха на курсистите, за да знаем, че инвестицията в обучение работи

12.01.2026 10:30 Цветелина Стефанова
Георги Ванев

- Г-н Ванев, пазарът на труда става все по-динамичен и изисква все повече умения. Какви обучения предлага Центърът за развитие на човешките ресурси (ЦРЧРРИ), който ръководите?

- ЦРЧРРИ развива мащабна дейност в сферата на професионалните обучения. Центърът предлага безплатни курсове в над 50 професионални направления, като програмите се актуализират ежегодно според нуждите на пазара на труда.

Фокусът не е върху “дипломи за стената”, а върху практически умения, които могат да се превърнат в работа или дори в собствен бизнес. Сред най-търсените обучения са курсовете по готварство, сладкарство, козметика, маникюр-педикюр, технически специалности, както и обучения в IT сферата.

Само през тази година над 2600 души са преминали през обученията на Центъра. Интересът остава стабилен, особено в по-малките населени места, където достъпът до обучения за възрастни е по-ограничен.

- Към кои има най-голям интерес?

- Най-търсени са курсовете с ясно изразена практическа насоченост - готварство, сладкарство, козметика, маникюр-педикюр, технически специалности и IT обучения. Това са умения, които дават бърз шанс за работа или дори за стартиране на собствен бизнес.

- Какви ще са вашите цели през следващата година? 

- През следващата година амбицията на ЦРЧРРИ е да разшири обученията си и в региони, където липсват програми за възрастни, и още по-силно да обвърже обученията с реалните потребности на пазара на труда. Защото, както показва практиката, най-добрата квалификация е тази, която води до реална работа.

- Имате ли данни дали курсистите работят по новите си специалности? Имате ли примери за успешна реализация?

- ЦРЧРРИ не приключва работата си с последния учебен ден. От години Центърът проследява реализацията на обучените лица до шест месеца след завършване. Има редица примери за успешна преквалификация – от топготвачи в утвърдени ресторанти, през IT специалисти, до хора, които са стартирали собствен бизнес.

- Хората над 50 г. по-трудно избират да се обучават и да придобиват нови умения. Как ги мотивирате да се включат?

- Подхождаме постепенно – с кратки, изцяло практически обучения по базови дигитални умения, които прерастват в по-дълги курсове за професионална квалификация. Така хората виждат резултат още в началото и придобиват увереност, че промяната е възможна.

- Държавата предлага и безплатни курсове по дигитални умения за хора между 16 и 65 г. А хората завършват с официален сертификат, издаден от Центъра. Колко такива сертификата вече издадохте?

- В XXI век дигиталните умения отдавна не са “екстра”, а нещо като шофьорската книжка – може и да не караш всеки ден, но без нея трудно стигаш далеч. Именно затова през последните години сертифицирането на дигитални компетентности се превърна в една от най-търсените услуги на Европейския сертификационен център към ЦРЧРРИ.

Към момента Центърът е издал 164 727 сертификата за дигитална компетентност, като по-голямата част от тях са за базово и средно ниво. Данните ясно показват, че все повече хора осъзнават: без минимална дигитална грамотност и най-добрият професионален опит започва да губи стойност.

- А какво се случва с хората, които вече имат дигитални умения, но нямат сертификат?

- За тях предлагаме възможност за директно сертифициране. Чрез електронна платформа всеки желаещ може да се регистрира и да положи онлайн изпит за съответното ниво. Така хората не губят време в обучения, които вече са “минали в реалния живот”, а просто удостоверяват знанията си официално.

- Лесно ли е да минеш теста? Може ли да дадете някаква статистика - колко хора какви нива са минали?

- Процесът е максимално улеснен. Изпитът е изцяло онлайн, продължава два астрономически часа и може да бъде положен от всякакви устройства – дори по-стари компютри или телефони. Единственото условие е стабилна интернет връзка. Целта ни не е да “спъваме” хората, а да измерим реалните им умения.

Други от Интервюта

Тодор Галев: На дъното сме по критично мислене, 70% от българите са склонни към дезинформация

Причините са недоверието в държавата и съдебната система, липсата на медийна грамотност, казва директорът на "Научни изследвания" в Центъра за изследване на демокрацията "Детективите" покрай случая

Юлиян Попов: Отпадъците са ресурс, а ги закопаваме в земята - това ни прави зависими от внос на суровини

Депозитната система трябва да се управлява от бизнеса, без монопол и далеч от политическа намеса, казва служебният министър на околната среда и водите  Още акценти:  Страната е зарината с отпадъци

Десислава Дамянова: Когато у дома няма “ние”, няма как да се мислим заедно и като общество

Нужни са законодателни промени, за да изгражда училището у децата емпатия и емоционална интелигентност Подрастващи в семейства с кавги и агресия често стават невидими и тихи у дома Политиците ни не

Росен Петров: 3 март не е руска прищявка, а резултат от бума ни след Възраждането

Трябва да говорим не за интерес, а за национален идеал - всички българи да живеят по-добре и по-смислено, казва още в интервю за "24 часа" водещият на "Операция История"  - Кои са най-важните уроци

Весела Лечева: Горди сме с успешната зимна олимпиада, но БОК за 20 г. отстъпи от всички позиции в спорта

- Г-жо Лечева, банален въпрос, но няма как да не започна с него. Каква е равносметката за България от Зимните олимпийски игри в Милано/Кортина? - Няколко дни след края на олимпийските игри след малко

>