Мръсните тайни на БГ историята: Депутати, министри и предприемачи теглят заеми, "забравят" да ги върнат
Още членовете на първото българско правителство получават като дарение по 4000 френски франка за "устройване в София"
Когато не достигат пари, то човек тегли заем - един да свърже двата края, друг, за да си купи имот, а трети – да завърти бизнес. Това не е днешната масова практика, а си е традиция още от създаването на самостоятелната българска държава през 1878 г.
Че в политиката ще става въпрос и за пари, е ясно още при избора на депутати за Учредителното събрание. За него се поставя изискването, че за депутати могат да бъдат избирани хора, които да имат имот най-малко за 2000 лева или висше образование, което по подразбиране значи, че с него ще направят пари. Избрано е и първото правителство на Тодор Бурмов. Понеже то е съставено под диктовката на освободителите руснаци, княз Александър I издава указ, в който упоменава, че
на министрите се отпуска годишна заплата от 12 000 златни франка, а отделно и по 4000 за устройване и обзавеждане
в столицата, за каквато вместо Търново е избрана София. Разбира се, тези пари са от фонд, който по-късно ще стане известен като “безотчетни” и първите ни министри никога не ги връщат.
По това време още няма Българска народна банка. Тя се създава през същата година, най-вече с парите на Евлоги Георгиев и братя Паница от Виена. След това тегленето на ипотекарни, както са ги наричали, срещу залог на имуществото става масово. Финансовият министър Григор Начович дори пише, че той желае от благодетеля Евлоги Георгиев: “да запознае банката с банки или търговски къщи в Букурещ, Виена, Триест, Марсилия, Манчестър, Лондон и Цариград”, което е твърде логично, защото значителна част от огромното си състояние Евлоги Георгиев е натрупал от банкови операции и в тях за него няма тайни.
Голям заем обаче тегли и правителството на Източна Румелия. Нуждата от него обяснява, че е “заради уреждане на провинцията”. Но пък министрите не го връщат. При един нов такъв заем от 40 000 лв., искан от правителството в Пловдив, на 28 август 1880 година управителният съвет на БНБ отговаря, че “не е в състояние да удовлетвори желанието да му се дадат взаимнообразно още 40 000 франка и да му са припомни да върне взетите от него досега взаимнообразно суми”. Част от тези пари си разделят министрите. Не само че не връщат заема, ами и на 20 май 1883 г. Иван С. Гешов иска нов от 60 000 лева, пак от името на правителството в Пловдив, като уверява, че то било готово да го изплаща при лихва 12 на сто. По това време утвърдената е около 6 %. После прави и предложение за условията как да се доставят парите. Да не е по суша, защото можели да станат жертва на разбойници, ами да се преведат в Банк Отоман в Цариград и те да си ги теглят оттам. Тогава обаче вече са създадени гимнастическите дружества, в които се говори за обединение на Княжеството с провинцията Източна Румелия и БНБ си затваря очите.
През 1886 и 1890 г. парите на държавната банка свършват и управителният ѝ съвет взема решение временно да спре даването на заеми. Това обаче не важи за политиците. Въпреки забраната те си вземат кредити без проблем, при това твърде често необезпечени.
Най-напред е деветкратният министър, включително и два пъти на финансите, Григор Начович. Под негово ръководство е БНБ и той взема на няколко пъти необезпечени кредити.
Най-напред получава 15 000 лева с мотива, че му трябват, за да си купи къща. Той е твърде странен, защото самият молител още преди Освобождението се е забъркал в една афера с издаването, а впоследствие и с арестуването на четниците на Филип Тотю, заминал е във Виена и там се е захванал с търговски дела, които вървят твърде успешно и прави добри пари. Защо ли му е бил такъв мотив? Връща се у нас веднага след 1878 г. Още през 1881-84 г. из обществото
започнали да се носят слухове за финансови нередности и произволи на служители на БНБ
Под сурдинка се говорело, че в банката за директори се предпочитали лица, които се радвали на подкрепата на силните на деня. Тогава финансовият министър Михаил Сарафов назначава комисия, която доказва нарушенията.
Един от бащите на Търновската конституция и финансов министър - Димитър Греков, вземал 106 000 лева необезпечени с нищо и ги връщал когато и както може, твърде често на добра воля. На всичко отгоре заедно с колегата си Начович разиграли тези заеми в игри с лихвения процент, като за целта използвали бюрата на известния за времето си сараф Калъпов (предвестник на днешните чейнджбюра).
Не останал по-назад и столичният кмет Иван Хаджиенов, на когото банката отпуснала 138 000 лева, с които започва да участва в първите държавни търгове и впоследствие става най-големият предприемач за времето си. На 7 септември 1893 г. Хаджиенов тегли нов заем, този път от 750 000 лева, които вече е обезпечил и връща редовно на вноски. Пак така със заеми тръгва и бизнесът на друг предприемач,
Иван Грозев. Той получава 600 000 златни лева, печели търга за линията София - Роман, а негови поръчители стават небезизвестните братя Прошек, които също са омесени в политиката и столичната община от онова време.
И друг столичен кмет, Димитър Петков, тегли заем от 24 000 лева,
за да купува парцели, за които много добре знае, че ще влязат в регулационния план на София, и после ги препродава няколко пъти по-скъпо. Той е известен и с това, че събаря много незаконни къщи.
Двама други политици се отнасят доста по-честно към заемите си. Теглят ги, за да си купят къщи и чинно си ги изплашат. Домовете им са в съседство с мястото на днешната Централна поща. Петко Славейков и Петко Каравелов след изгнанието си в Източна Румелия се преселват в столицата на княжеството, но си нямат домове. Славейков го връща, доколкото може, а после и децата му, най-вече Иван, който става депутат и министър.
Петко Каравелов обаче тегли заем за къщата си, в която половината е неговият дом, а в другата – кръчмата “Боемелбург” – това може да си позволи финансово трикратният министър - председател на България. Зад нея пък са бахчи и бостани на север от днешната улица “Граф Игнатиев”. Когато Стамболов го хвърля в Черната джамия през 1892 г., за да изплаща заема, съпругата му Екатерина продава всичките си златни сватбени подаръци. Тогава БНБ ѝ праща писмо веднага да внесе ипотечната вноска за къщата за 500 лева. Екатерина си заминава за Русе, става учителка със заплата 50 лева и си изплаща заемите.
И една друга видна вдовица за времето си изплаща заемите на мъжа си. Тя е Поликсени Стамболова, която събира всенародно дарение за изработка на диадемата на Мария Луиза за сватбата ѝ с Фердинанд.
След убийството на мъжа ѝ се оказва, че той е оставил доста неуредени сметки. Поликсени не разполага с пари, а с недвижими имоти, останали от съпруга ѝ. Тя ги залага, получава 50 000 лева и оправя няколко ипотеки и дори... 1000 лева за данъци за сградите и други държавни вземания, които Стамболов не е платил.
Любопитен факт е, че хората, сражавали се за свободата на България, доста трудно се оправят с парите и почти не им са отпускани заеми. През 1909 година 30 опълченци от София искат ипотекарен заем от 150 000 лева, за да си построят къщи.
На всичко отгоре те са живели доста бедно, защото не са могли да съберат пари 30 години след Освобождението, та се е наложило общината като на заслужили поборници да им отпусне безвъзмездно парцели за строителство. Чиновниците в банката не могат да решат казуса като как да дадат пари на хора, които нямат доходи, за да ги връщат с лихвата, та се събира управителният съвет на БНБ и той им отпуска заемите “като изключение”.
И първият ни издател Христо Г. Данов тегли заем през 1902 г. В писмото си той пише: “Подир три години ще се изпълни тъкмо половин век, откак работя в полето на народното просвещение.” Очевидно от това и до ден днешен не се богатее.
Други политици нямат нужда да теглят заеми, те си имат достатъчно пари и основават банки
Българска търговска банка е основана с парите на Евлоги Георгиев, които управлява политикът и банкер Иван Евстратиев Гешов. В тази банка акционери са Георги Губиделников и братята Иван и Атанас Бурови. Гешов е инициатор и на Кредитна банка в съдружие с “Дисконто Гезелшафт” и български съдружници Иван Салабашев, родственик на най-богатите български розотърговци братя Папазови от Казанлък и министър на финансите в правителството на Александър Малинов от 1908 до 1910 г., бившият министър-председател Стоян Данев от 1901 до 1903 и отново през 1913 г., и евреинът Жак Вегели. Самата банка е основана през 1905 г., което както и да го погледнем, си говори за политическо влияние и намеса. Българите в нея участват с капитал от 3 милиона златни лева.
И министърът на финансите през 1932-34 г. в правителството на Никола Мушанов - Стефан Стефанов, наследник на богати сливенски текстилци, не минава без кредити. Той обаче си има собствен бизнес и тегли огромен заем, за да обнови текстилната си фабрика с машини от Кемниц, Германия. Получава светкавичен заем. Той има и кантора в София, но я отстъпва за нуждите на банката, когато тя се премества в нова сграда. Това пък му е отплатата за сторената услуга, вместо да си връща кредита.
И в смъртта на Александър Стамболийски замирисва на пари. Още на 25 юни 1923 година кметът на Пазарджик настоява да се отпуснат безлихвени тримесечни заеми на “граждани, които са участвали в преследването на Александър Стамболийски.” Парите веднага са им дадени като награда.
Така че в политиката заемите се теглят и с всякакви нюанси.
Заемите на българските короновани особи
И първият княз Александър Батенберг не може да мине без заем от БНБ. Независимо че е обезпечен от цивилната си листа, тегли 1 000 000 лв., за да си купи собствен дом и да го обзаведе, т. нар. “Малък дворец”. Той редовно си плаща вноските, тъй като разходът е включен в парите на Интендантството, но след абдикацията му е останала сума от 840 000 лева. Тогава се събира Народното събрание, гласува опрощаване на заема и му откупува всичките имоти, като му праща сумата в Австрия.
Княз Фердинанд обаче е свикнал на доста по-голям лукс и за да го поддържа, тегли прекалено често заеми. Той доста добре се ориентира в политическата обстановка. През 1911 година той вече има дългове към банката в размер на 2 милиона франка, но кой е този управител, който ще го притисне да ги връща. Царят обаче добре заиграва с Русия преди Първата световна война и докато дава индикации, че България ще се включи на нейна страна, иска и личен заем от 3 милиона. Руското правителство му ги отпуска, а царят не ги връща по две причини – България не взема страната на Русия, а още в началото на Октомврийската революция императорът Николай II e убит. Когато сключва 500 милионния заем с “Дисконто Гезелшафт” през 1915 г., Фердинанд успява да си издейства и личен заем от 4 милиона марки.
Близките до царското благоволение също разчитат на него, за да теглят заеми. Христоматиен пример е личният зъболекар на Фердинанд Никола Странски, брат на заслужилия политик Георги Странски. Той купува двореца “Врана” на името на своя княз и после му го препродава според предварителната уговорка. Зъболекарят разчита на височайшата подкрепа и тегли заем след заем. През 1901 година иска от банката 8000 лева, за да си купи 1 декар място. Понеже е затънал в заеми, мисълта му е да ипотекира мястото в банка и да си върне предишни задължения за 37 475 лева и още 5700 на външен кредитор. “Врътката” е направена и Странски поне временно се отърва от паричните си тегоби.
Синът на Фердинанд, Борис, изоставя разточителството на баща си. По предложение на управителя на БНБ Михаил Тенев Народното събрание на 1.II.1896 г. по повод рождението на престолонаследника приема Закон с член 1 : “Внася се в държавното съкровище в БНБ като дар 500 000 лева, които заедно с капитализираната лихва се предават в пълно разпореждане на Негово Царско Величество престолонаследника Борис III при встъпването му в съвършеномъжие”.
През 1914 г. сумата вече е станала 1 267 423 лева. Две години преди това си е отворил и влог в Будапещенска банка за 650 000 крони. Когато се жени за Йоанна, следват още подаръци и сумата в личния му влог е над 5 млн. лв.