История за цигара и един часовник Stoitchkov
Пената се хвалеше с подаръка на строежа на новия стадион "Българска армия"
“Шефче, ела да ти покажа нещо. Такова не си виждал”, започва Димитър Пенев в един слънчев декемврийски ден. Със стажанта Митко сме на “Българска армия”, за да видим как върви реконструкцията.
Пената е там, където се видяхме дори на 27 декември - пред стадиона. Всеки божи ден отива там, където бе вторият му дом. Всеки от строителите минава и го поздравява. Отдавна е техен човек. Черпи ги с баница, пуска шегички.
В ръката си Пената стиска часовник. Колкото и учудващо да звучи, марката му е Stoitchkov. А надписът бе за световното първенство във Франция.
“Старши, ама ти вече не беше треньор на националния тогава”, веднага го контрирам. Все пак Иван Славков уволни Пенев 2 години преди това след европейското първенство в Англия, когато дори имаше заглавия в пресата “Пеневи предадоха България”.
“Стоичков ги беше направил за всички. Не ме забрави и мен”, с усмивка продължи Пената. И пусна една от своите незабравими усмивки.
Митко е видимо притеснен от срещата си с една легенда. Пената обаче не му дава шанс да се опомни. Опитва се да извади цигара от джоба си и Стратега веднага го контрира. “Вземи една от моите. И без това не трябва много да ги пуша”, обръща се той към него.
И пак се връщаме към спомените. Как избъзикал Ивайло Йорданов, че не може да играе с глава на световното, и когато нападателят му се сопнал, че има един куп голове точно по този начин, му съобщил, че на следващия ден е титуляр в защитата заради наказанието на Петър Хубчев. И Ивайло не само че се справи страхотно отзад, но даде и паса към Христо Стоичков за гола ни срещу Мексико.
Минутите с Димитър Пенев винаги са летели със светкавична скорост. Човекът вселена. Всичко можеше да се дискутира с него. Но най-много бягаше от политиката. Въпреки че бе приятел с повечето хора в нея. Заради това пред него се поклониха двама президенти, куп министри и лица от политиката. Но пак бяха малко. Защото преди всеки се буташе да се снима първи до Димитър Душков Пенев.
Това е една малка частица от вселената. Истории с него има колкото за многотомник.
Като например, когато бях с него в Министерството на отбраната да го наградят със старинен малинхер. След това отвори багажника на колата и вътре имаше цял арсенал. Точно бе минал през “Кинтекс” и му бяха дали автомат “Калашников”. Имаше пистолет от друга фирма. “Мога революция да вдигна без проблеми”, отново се усмихваше Пената. Един стар български филм се казваше “Най-добрият човек, когото познавам”. За мен това е Димитър Пенев.