Най-много пари изпращат у нас българите, работещи в Германия и Великобритания (Графика)
Рязък скок на трансферите от чужденците тук към родните им страни
Наскоро Евростат изчисли, че България е на второ място в ЕС по лични трансфери – или пари, които пращат у нас българите, работещи в чужбина. Според европейската статистическа агенция най-голям излишък (разликата между получени и изпратени средства) е отчетен в Хърватия – 2,6% от БВП, следвана от България с 1,3% от БВП, Португалия (1,2%) и Румъния (1%). В противоположния край на класацията са държави с най-големи дефицити по личните трансфери като дял от БВП – Малта (2,8%), Кипър (-0,9%), Белгия (-0,6%), както и Гърция, Испания и Франция (по -0,5%).
Нека първо погледнем към България. За последното десетилетие
притокът на средства от българи в чужбина практически
се е удвоил
и достига 2,4 милиарда евро през 2024 г. В тази сума се включват два типа приток на пари – по-голямата част, близо 60%, са средства от български емигранти към техни роднини в България, а остатъкът са заплати на българи, които временно работят в чужбина (например сезонна заетост).
Мигрантски пари към България по източник
Почти изцяло - над 96%, от мигрантските пари към България идват от богати страни от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Като регион доминира Европа с дял от 86%, а почти целият остатък е в Северна Америка. Две трети от мигрантските пари към България идват само от шест страни – Германия, Великобритания, Испания, САЩ, Нидерландия и Австрия.
В топ 10 са още Франция, Чехия, Белгия и Гърция. Не е учудващо, тъй като Европа и САЩ доминират и българската емиграция през последните десетилетия.
По-резки развития има в обратната посока – средства, изпращани от чужденци, работещи в България. В последните години чужденците в България изпращат в родните си страни около 150-180 милиона евро годишно, което е все още сравнително малка сума. Обаче през 2024 г. се отчита рязък скок и изпратените пари от България към чужбина скачат на 390 милиона евро.
Най-много средства от България се изпращат към
Русия, Турция, Германия, Румъния и Италия
– всички отчитат рязък скок за последната година. Все още средствата към всяка отделна страна са сравнително малки, но бързо растат заради увеличения брой чужденци в страната. Руснаците в България видимо се увеличиха след началото на войната в Украйна, а посоката на миграцията между Турция и България също се обърна, след като страната е в ЕС, Шенген, а вече и в еврозоната. Но дори и западноевропейци вече са привлечени към България – нещо немислимо само преди десетилетие.
Нека се вгледаме по-детайлно в данните за другите европейски страни. Като цяло в Европейския съюз получатели на средства са доминиращо страни от Източна Европа – от девет страни в ЕС с нетен излишък по личните трансфери осем са от нашия регион, а единственото изключение е Португалия.
Тази тенденция се потвърждава още по-силно от страните извън Европейския съюз – драматично зависими от лични трансфери са страните от Западните Балкани - вкл. Косово, Босна, Сърбия, Албания, Северна Македония и Черна гора. В Косово например личните трансфери са близо 13% от БВП, в Босна са близо 8% от икономиката на страната, а в Сърбия, Албания и Черна гора – около 5%. Тези стойности са 10-15 пъти повече от средните за Източна Европа. И това е логично: много хора са емигрирали от бедните страни и пращат средства обратно на семействата си.
Цяла Източна Европа беше бедна и изостанала преди 35 години, което доведе до масова емиграция към богатите страни в Европа и Америка. По това си приличат всички страни от региона. Обаче има и една важна разлика – тези, които влязоха в Европейския съюз, много по-бързо преодоляват изоставането и обръщат миграционните потоци. Страните, които останаха извън ЕС, продължават да са много бедни и масовата емиграция не спира.
Държавите, които влязоха в ЕС, постепенно преодоляват зависимостта си от притока на мигрантски пари. Например в Полша и Словакия нетният приток на мигрантски пари е под 0,2% от БВП, в Литва е 0,5%, в Естония е близо до нулата, а Словения и Чехия вече са като Западна Европа и нетно изпращат пари.
Причините за това развитие са свързани с
постепенното забогатяване, което води до намалена
емиграция
и дори завръщане на част от емигрантите. Нещо повече, някои страни стават привлекателни за чужди работници – типичен пример е Полша за украинците. Но най-важният фактор е по-високият брутен вътрешен продукт, защото това означава по-голяма вътрешна икономика и по-високи доходи.
България, Румъния и Хърватия са най-новите членове на Европейския съюз. Ние влязохме в ЕС през 2007 г. заедно с Румъния, а Хърватия дори след нас - през 2013 г., така че е нормално да се движим с изоставане спрямо лидерите в региона. Нещо повече, тези три страни най-късно влязохме и в Шенген, а с Хърватия съвсем наскоро бяхме приети и в еврозоната – доста време след предишното разширяване.
И все пак вече имаме възможност да се възползваме от пълните предимства на европейската интеграция. Трябва да положим всички усилия да превърнем този потенциал в реалност, така че доходите и стандартът на живот тук да привличат българските емигранти обратно в страната. Това ще има не само социални и демографски измерения, но и чисто прагматични – приток на хора на пазара на труда ще даде възможност за устойчив растеж на българското стопанство за десетилетия напред.