Бившият шеф на митницата в Пловдив Мирослав Беляшки: Водя битки на 3 фронта, за да изчистя името си
- Петя Банкова ме покани да заема поста, до този момент не се познавахме
- Хората, които са ме препоръчали, нямат нищо общо с политиката, твърденията, че съм човек на ПП, са неверни, нямам връзка и с други партии
- Реформата в митниците е по-трудна, отколкото в съдебната система
Мирослав Беляшки оглави митницата в Пловдив изненадващо през март 2024 г. В мандата на кмета Здравко Димитров той оглавяваше отдела за комуникации и протокол, беше негов пиар и в областната управа. Преди това се е занимавал с консултантска дейност, завършил е „Реклама, маркетинг и комуникации", има магистратура по управление на човешките ресурси, учил е и във Военната академия. Беляшки беше арестуван на 30 април т. г. и от прокуратурата съобщиха, че е направил опит да освободи задържан на „Капитан Андреево" тир с цигари. Прекара 80 дни в ареста и беше уволнен от митниците.
- Преди да стигнем до ареста, обвиненията и уволнението, нека се върнем към назначаването ви за директор на митницата. Как стана този скок от пиара към митата?
- Всъщност бях началник на отдел „Канцелария на кмета и протокол" в мандата на кмета Здравко Димитров, но като ти се лепне етикетът „пиар"... Упражнявал съм и тази професия и твърдя, че тя е ценна. Но в годините преди назначаването ми за шеф на митниците се занимавах основно с протокол, дейност, в която има и дипломация, натрупах и много сериозен опит в голяма администрация като Община Пловдив.
- И все пак няма никаква връзка с митниците.
- Ще обясня как се случи – когато кмет стана Костадин Димитров, бях първият човек, който си тръгна от общината с високо вдигната глава, защото не съм част от неговия екип. Няколко дни по-късно – било е средата на ноември 2023 г. - ми се обади Петя Банкова, към онзи момент тя беше зам.-директор на агенция „Митници". Не се познавахме, каза ми, че наш общ познат от Военна академия й е дал телефона ми. Попита ме имам ли нещо предвид, с какво ще се занимавам занапред, и как ми се струва да работя в териториалната дирекция на митниците в Пловдив. В първия момент не разбрах, че говори аз да поема ръководната позиция, но тя каза, че става дума именно за това, защото е чула добри думи за мен и начина ми на работа. Обясних й, че не знам дали ще бъда полезен, защото никога не съм работил в митница. Тя обясни, че това е един от целените ефекти – външен за системата човек, но с опит в администрацията да оглави пловдивската дирекция. След няколко дни се видяхме и тя ми обясни, че в митницата в Пловдив текат притеснителни процеси и предстоят кадрови смени. Хората, които са ме препоръчали, нямат нищо общо с политиката, твърденията, че съм човек на ПП, са неверни. Нямам нищо общо и с БСП, ГЕРБ или която и да било друга партия. Приех предложението, но назначението доста се забави и стана факт чак през март 2024 г. Междувременно Петя Банкова беше станала директор на агенция „Митници".
- Как ви посрещнаха, имаше ли съпротива срещу вас като външен човек?
- Имаше пълна вътрешна съпротива. Аз смених на поста Ивелина Харизанова, която стана шеф на митническото бюро в Пловдив. Имам отлични впечатления от тази дама, не зная какво не са одобрявали в работата й, но в митниците много неща може да не се харесат на много хора, особено ако започнеш да си вършиш работата както трябва.
- Тоест не е легенда, че в митниците се покровителства контрабандата?
- Нищо не е легенда в митниците. Аз лично не съм бил пряк свидетел, защото не съм позволявал пред мен да се вършат нередни неща или аз да участвам, но сега, като си правя анализи, стигам до извода, че има практики, които не би трябвало да съществуват.
- Какво стана, когато много скоро след назначаването ви арестуваха Петя Банкова?
- Уговорката ми с нея беше, че ще разполагам с пълната свобода да подбирам екипа си и имам подкрепата на политическото и професионалното ръководство на агенцията. Работата там не е лека, не е да си клатиш краката и да взимаш заплата. Когато задържаха Петя Банкова и директор стана Георги Димов, поисках лична среща с него и му предложих да освободя поста. Той обаче ме увери, че ще работим заедно и няма нищо против мен. Но не усещах подкрепа.
- Може би в митниците е като в съдебната система, за чиято реформа казват, че е като да местиш гробище – никаква помощ отвътре?
- В митниците е по-трудно.
- Минава една година и стигаме до тира с цигари, заради който бяхте задържан. Какво се случи на 16 април 2025-а?
- В ранния следобед на тази дата ми се обадиха от консулството на Турция в Пловдив с молба да съдействам за ускоряване на митническите процедури за един камион с цигари, който е задържан от няколко дни на „Капитан Андреево", защото му липсва достатъчно обезпечение. Това е сума пари, която гарантира, че няма да има загуба за бюджета, ако например спрат някъде тира и разпродадат цигарите. В такива случаи е допустимо митническият орган да съдейства за транзитното преминаване, като придружи товара. Веднага разпоредих да започне организация по тази процедура.
- По делото, с което оспорвате уволнението си, обаче митничарите твърдяха, че няма такава процедура като конвоиране на товар.
- Правилният термин е придружаване, конвоират се хора. Но в процедурата няма нищо нередно. Държа да кажа, че имах и други задачи в Свиленград, там течеше инвентаризация на складовете ни там, трябваше да се срещна и с един служител, когото непрекъснато командироваха на „Капитан Андреево". Вече бяха работил една година като директор, а не го бях виждал. На „Капитан Андреево" непрекъснато се командироват служители от цялата страна, но точно този човек неизменно беше в списъците, предлагах да изпратим някой друг, но от София ми казваха: „Нека да е другия месец." Това ми се стори подозрително, но няма да коментира повече по случая сега. Важното е да кажа, че отидох до „Капитан Андреево" не само заради цигарите, както се твърдеше след задържането ми.
- Вярно ли, че сте пътували с две коли с включена сигнализация и превишена скорост?
- Да, това е допустимо, когато се бърза, а беше така, защото трябваше да се върна в Пловдив в работно време, имах да подписвам документи, а предстояха великденските празници. Когато стигнахме до митническия пункт, разбрахме, че тече проверка на товара на камиона за нарушения на авторски права. Останах като ударен с мокър парцал и – недостатъчно обезпечение е едно, проверка – съвсем друго, в такава ситуация тирът не може да бъде освободен. Тогава реших да се снимам до него, за да изпратя кадъра на нашите приятели в турското консулство, исках да видят, че съм положил нужните усилия, но няма какво да се направи.
- Вярно ли е, че сте били в митническа униформа?
- Да, за мен беше чест да я нося. След това си тръгнах от пункта, свърших си другата работа и се прибрах в Пловдив. Минаха две седмици и когато на 30 април сутринта отидох на работа, след десетина минути нахлуха 15-18 служители на реда. Попитаха ме има ли нещо излишно в кабинета, казах ми, че излишни са само те. До ранния следобед ровеха из документите, питах ги какво търсят, за да ги насоча, нищо не иззеха, освен личния ми телефон, след това отидохме в сградата на Регионалната дирекция на полицията. Там имаше доста мои колеги, които после ги видях като свидетели по делото. После ме откараха в София и ми повдигнаха обвинение в превишаване на служебни правомощия – митническият пункт на „Капитан Андреево" не е към Пловдив. Тиражираните твърдения, че имам обвинение за контрабанда, са неверни. Държа да уточня, че делото е на Софийска градска прокуратура, защото се твърди, че има съучастие на неустановено лице с имунитет. Това е оксиморон – хем не е установено кой е човекът, хем се знае, че е с имунитет. Нещо като в случая с Благомир Коцев. Изкарах в ареста 80 дни, след това ме пуснаха вкъщи, а към момента съм с гаранция от 8000 лв.
- От задържането ви са минали близо 8 месеца. Внесен ли е в съда обвинителен акт?
- Не, чакам този момент с нетърпение. Междувременно ме уволниха от митниците, оспорвам заповедта за това, защото е издадена един ден преди да изчете срокът да дам обяснения. Бяха разпитани 8 свидетели и Административният съд обяви делото за решаване.
- Според вас защо ви се случи всичко това?
- За да бъда уволнен и на моето място да бъде сложен моят заместник Румен Бабов, който излъга пред Административния съд какви ресори е завеждал към онзи момент. Подадох сигнал в прокуратурата за лъжесвидетелстване.
- Кой е искал Бабов да бъде сложен на вашето място?
- На този етап няма да споделя подозренията си, предстои делото срещу мен. Но водя битка на 3 фронта да изчистя името си – наказателното и административното производство, отделно оспорвам начина, по който ми беше отнет достъпът до класифицирана информация. Не че той ми трябва, но въпросът е принципен.
- Ако спечелите делото за освобождаването ви, бихте ли се върнали в митниците?
- Ще преценя на момента, но с това ръководство на митниците не бих работил.
- Бяхте учуден да научите, че в общината ви наричаха отец Мирославий, защото прекадявахте кабинетите ви със Здравко Димитров с тамян, но после ми казахте: В митницата не прекадявах и ето какво стана. Съжалявате ли сега, че нямаше тамян и там?
- С тамян нещата в митниците няма как да се оправят, с просто кадене няма как да бъдат победени злите сили, трябват други действия.
- Какво научихте за времето в ареста?
- Че най-трудно е на близките на задържания, затова искам да благодаря на семейството си. Съпругата ми беше неотлъчно до мен, синът ни беше на 5 месеца, когато ме арестуваха. Пропуснах някои от най-хубавите първи месеци на детето. На 5 май трябваше да е кръщенето му, на 30 април ме задържаха и всичко пропадна. Но не аз ще съдя за това.