Васил Терзиев: Новата структура на направлението за градско планиране ще спре презастрояването на София
За трети път кметът внесе за разглеждане от СОС предложението си за нова структура на Столичната община, съобщи БТА. Най-коментираният елемент от реформата е направление “Градско планиране и развитие”, което Васил Терзиев предвижда да се управлява от заместник-кмет. Целта е той да ръководи и координира градоустройствената политика на общината, да интегрира всички процеси и да носи политическа отговорност. Зам.-кметът ще разчита на главния архитект и неговата техническа експертиза, без да натоварва позицията му с политически очаквания - доказан принцип на взаимодействие в големите български градове.
След като СОС отхвърли реформата на 27 ноември, Столична община направи анализ на още шест града, за да изследва взаимодействието между политическите лица в лицето на заместник-кметовете по строителство или устройство на територията и ролята и отговорностите на главните архитекти. Резултатите показват, че планът, който се предлага за София, се доближава най-много до начина, по който работят всички други общини в България. Той ще даде и трайно решение на проблема с презастрояването, който се възпроизвежда при всяко управление на града, защото настоящата структура го допуска - напълно законно.
“Градът трябва да премине към изграждане на нов Общ устройствен план, към създаване на цялостни Подробни устройствени планове, към осигуряване на инструменти, с които да се финансира реализацията на тези планове и едва след това инвеститорите да реализират своите проекти”, каза кметът Терзиев.
“Когато се работи отзад напред, София се превръща в хаотична строителна площадка - и се чудим защо няма улици, канализация, детски градини. С тази структурна реформа целим да решим проблема и столицата ни да стане предвидима, зелена, дишаща, сигурна и удобна за живеене.”
Днес София отчита рекорден автомобилен трафик и невиждани нива на застрояване, които сериозно са изменили облика на столицата отпреди повече от 15 години, когато е въведена действащата административна структура. Приемането на реформата ще позволи на общината да служи на гражданите независимо от това кой работи в общинската администрация.
Към момента градоустройството работи на парче. Одобряването на частични изменения в устройствени планове се е превърнало от изключение в практика, която отваря възможности за корупция. Докато едни инвеститори получават разрешителни веднага, други чакат с години. В някои части на града няма адекватна инфраструктура, а отчуждаването става по най-трудния и скъп възможен начин.
Няколко примера за конкретни проблеми, които могат да се решат с новата структура на направление “Градско планиране и развитие”:
Кипи строителство там, където документално вече е презастроено (например кварталите „Кръстова вада“ и „Витоша“). В същото време квартал “Младост”, където се концентрира най-голямо недоволство от строителството за сметка на зелени площи, детски площадки и др., на хартия все още има капацитет за застрояване.
Масова практика във всички квартали е инвеститори да изграждат водопроводи, канали, улици, озеленяване и т.н. за своя сметка, които после да даряват на общината - отново на парче. Случва се при ремонт на така изградени улици, това, което се открива под земята, да не съответства на чертежите в общината - ако изобщо ги има. Неглижира се и критична инфраструктура.
Действащата структура не осигурява ресурс за контрол върху честата практика задните дворове да се декларират като зелени площи, а след това да се ползват като паркинги. Схемата е известна - когато проверката от приемателната комисия приключи, специално поставеният за целта тревен килим и дърветата в кашпи се прибират и се преместват на следващия обект, който чака приемателна комисия. Докато расте броят на местата за паркиране, ще расте и броят на автомобилите в София.
Струпват се строежи в квартали без инфраструктура, (например “Манастирски ливади”), където лошият достъп до градски транспорт подтиква към ползването на автомобили.
Възпроизвеждат се проблеми с обекти като жълтите павета. За тях нямаше пълноценен проект, нито тестово полагане, задължително за такъв знаков обект - но не и обезпечено в структурата на СО.
Неефективна и кампанийна грижа за културното наследство на София. В общината има над 1400 обекта. Повече от половината от тях са декларирани като недвижими културни ценности - без проучване и статут. Ценни обекти не са в защитения списък - НДК, Резиденция Бояна, Зала Фестивална и други. За много обекти липсват данни, което пречи на общината да се намеси навреме при рушащи се сгради-паметници на културата.
Концентрирането на политическа и управленска власт в главния архитект на София, в разрез с техническата му и експертна функция по закон, доведе до това в продължение на над десетилетие да се появяват сгради, които отхапват от зеленината на Южния парк. Лоша практика показват и строежите около площад “Македония” - сгради, чиито проекти не бяха съгласувани с Националния институт за паметниците на културата, въпреки, че попадат в защитена зона на Историко-археологически резерват „Сердика-Средец" и в охранителна зона на Министерството на земеделието и храните - сграда с „национално значение".