Без бюджет бизнесът ще дава минимална заплата от 620,20 евро, за чиновниците ще останат същите
Пенсиите ще продължат да се изплащат
Действието на сегашния бюджет да бъде удължено. Това към момента е най-вероятната опция пред правителството в оставка и парламента, които вече се подготвят за новите избори. Така приходите продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента. Държавата ще работи на принципа “една дванайсета” - всеки месец ще могат да се харчат средства до размера на разходите за същия месец на предходната година. Този сценарий бе факт три пъти през последните 10 г.
В края на миналата година служебното правителство на Димитър Главчев вкара специален закон в парламента, с който да уреди плащанията до март 2025-а. Причината бе, че тогава не можеше да има удължителен закон, както е било правено в предходни години. Той обаче бе приет чак на 15 януари и влезе в сила със задна дата.
Какво ще се случи, ако няма нов бюджет
Най-важното е, че бизнесът ще трябва да вдигне минималната заплата до 620,20 евро още от 1 януари, защото този размер е определен с постановление на Министерския съвет. За държавните служители на минимална заплата обаче ще остане 550,66 евро (1077 лв.), защото толкова е записано в Закона за държавния бюджет за 2025 г. Разликата ще се покрие със задна дата.
Максималният осигурителен доход ще остане 2111,64 евро (4130 лв.) докато не се приеме нов вариант.
Полицаите и военните обаче трябва да получат увеличение на заплатите си,
ако депутатите не го спрат. Дори и без бюджет автоматизмът при заплатите остава, защото увеличението им е разписано в отделни закони. Предвиденото 10% увеличение на хората в останалата администрация обаче няма да се случи. Това важи и за възнагражденията на академичния и неакадемичния състав в университетите.
Пенсиите също ще се изплащат редовно. Причината е, че според Кодекса за социално осигуряване те се осъвременяват по швейцарското правило от 1 юли всяка година. Така депутатите имат шест месеца, за да решат какво ще се случи с тях.
Проблем няма да има и с обезщетенията за безработица- причината е, че техният размер така или иначе не предвиждаше промяна. Минималната сума на ден е 9,21 евро, а максималната - 54,78 евро.
Майчинството през втората година обаче няма да се увеличи
от 1 януари 2026 г. Така то ще остане 398,81 евро (780 лв.), а не предложените от правителството в оставка 460,17 евро (900 лв.).
Още два пъти сме били в подобна ситуация през последните години. Бюджетът за 2022 г. бе приет на 25 февруари същата година. Забавянето се получи, защото през 2021 г. имаше няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не успяха да формират правителство, напомниха в позиция преди дни от Фискалния съвет.
Проектобюджетът за 2023 г. също беше внесен със забавяне - през април. Основната причина бе, че в страната имаше няколко парламентарни избора. “ В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя. Законът е приет едва на 28 юли 2023 г., припомнят още финансистите.
“Да се твърди, че няма проблем бюджетът за следващата година да не бъде приет навреме, е не просто проява на некомпетентност, а на откровена безотговорност. Бюджетът не е просто някакъв счетоводен документ, който може да почака. Той е закон, който гарантира сигурността на доходите на милиони българи – пенсии, заплати, социални плащания, както и субсидиите на всички 265 общини”, обясни пък главният икономист на КНСБ Любослав Костов във фейсбук. Проблем е, че общините също ще трябва да работят със старите бюджети.
Синдикалистът е категоричен, че забавянето на приемането му означава несигурност за хората и блокиране на редица важни програми и инвестиции в момент, когато най-много имаме нужда от тях.