Проф. Пламен Димитров: Има и други обществени роли между доверието в “добрите” и демонизацията им
Не на две групи е разделено обществото, а поне 5 се оформят в него при всяка подобна ситуация. Те съществуват дори и в мирни времена, казва психологът проф. Пламен Димитров. Категориите са: свои, чужди, конструктивна опозиция, коварни приятели и зрители.
Професорът, който има дълбоки наблюдения на процесите и като клиничен, и като социален психолог, описва всяка от тях:
Към своите имаме високо доверие и сме готови да постигаме съгласие по различни въпроси повече, отколкото с другите. Те са добрите, защото си част от тях. Тогава имаш съюзници - части от група, с която се идентифицираш. Част от масовото поведение на хората е да почерпят сила, която им липсва в индивидуален план.
Чуждите се демонизират. Когато доверието и съгласието са ниски, имаме вражеска картина. А общият враг сплотява. Това го има и на площада - затова се демонизират конкретни хора или фигури, защото имаш нужда от идентичност. Така например
на своите прощаваме грешки, които за другите са осъдителни
Конструктивната опозиция са хората, за които вярваш, че са там, защото са ги избрали или са заслужили да представляват друга, различна група. Но имаш доверие, че те имат нагласата да допринасят с конструктивно присъствие и критика, въпреки че не сте съгласни по много въпроси.
Ако има диалог, конструктивната опозиция върши много работа. Ако няма - изчезва конструктивната опозиционна нагласа да се допринася, става недиалогична и осъдителна.
Когато диалогът се разстрои, конструктивната опозиция изчезва и хората, губят доверие помежду си, че има начин да преговарят. А
смислените протести водят до преговори
Коварните приятели са хората, с които сме съгласни по някакви въпроси, но им нямаме доверие, както и те на нас. Затова са коварни приятели - такива винаги се появяват в политиката, в обществения живот и в човешките общности.Това са лоши приятели, предатели или хора, на които нямаме доверие дори когато се съгласяваме и подписваме договори. Има го дори в геополитиката - дипломатите много често работят с такива съглашения, които знаят, че няма да бъдат изпълнени, но протакат или имат нужда от това да мобилизират и консолидират своите сили.
Така е например с гласуваната оставка - всички я гласуваха с мнозинство в парламента. Но това съгласие не поражда доверие, а по-скоро прехвърля отговорности или дава време за консолидация на своите срещу чуждите.
“В координатната система често пъти много мълчаливо и невидимо стои едно огромно мнозинство от зрители - кибици, ако трябва да съм по-краен”, обяснява проф. Димитров. Това са хората, които първо искат да видят какво става. Те нито знаят имат ли доверие, съгласни ли са с нещо, но им е много нужно да са наоколо. Наблюдават отстрани, както в градинката на Народния театър около играещите шах винаги има тълпа коментатори.
Тази структура не е фиксирана, а динамична.
Например много пъти хората искат да мобилизират с публично поведение зрителите
да станат участници, ангажирани, съюзници или най-малкото да чуят и да видят коя е опозицията. И тази динамика се случва несъзнателно във всички човешки групи. Така принадлежността прелива и когато човек е активен - сменя лагерите. Неслучайно има толкова много хора, които са политически номади, обяснява проф. Димитров.