Много упорит в упражненията, Алекс вярва, че ще може се движи като другите
От 10 години "Българската Коледа" помага на семейството от Ловеч
13-годишният Александър Трифонов е като всички момчета на неговата възраст. Има своите мечти и стремежи, радва се на обичта на семейството си, обкръжен е с вниманието на съучениците си. Единствената разлика е, че Алекс има затруднения в походката и координацията на движенията с ръцете. Защото той
страда от детска церебрална парализа
Седмокласникът живее с майка си и брат си близнак Любомир в Ловеч. И за 10-а година разчита на "Българската Коледа", за да продължи с толкова необходимата му рехабилитация.
"Диагнозата му бе поставена, когато беше на година и 8 месеца. След като навърши две годинки, веднага започнахме рехабилитация", разказва майката Теменужка. Тя сама се грижи за двете си момчета, разчита единствено на помощта на своята майка - физически и финансово. Силна мъжка ръка в техния дом никога не е имало.
Теменужка признава, че била силно стресирана, когато разбрала за заболяването на Алекс. Първоначално двете бебчета били като всички останали. Но когато дошло време за първите им стъпки, Любомир ги направил, а Алекс не могъл. За жена, която сама отглежда децата си, ударът бил тежък.
"Всичко е толкова скъпо. Справям се, но много трудно. И ако не е помощта от "Българската Коледа", не знам какво бих правила", признава Теменужка. От здравната каса им финансирали само по 40 минути от процедурите. Затова, където и да ходили на рехабилитация, си доплащали.
Когато Алекс бил на 5 години, му направили фибротомия
в Сърбия, точкова процедура, при която се удължават сухожилията на крайниците.
"Лекарите казваха, че при други пациенти това не дава резултат, но за щастие, при Алекс се получи - започна да ходи самостоятелно", разказва Теменужка.
Все още изпитва затруднения при изкачване на стъпала, трябва да има парапет, за да се справи сам. Лекарите не дават никакви прогнози. Не казват и нищо категорично относно развитието на заболяването, макар че майката многократно се е консултирала с ортопеди и невролози.
Три пъти в седмицата момчето ходи на рехабилитация в дневен център. Съвестно и упорито изпълнява всички упражнения, защото вярва, че един ден ще превъзмогне трудностите и ще се движи като всички останали. Паралелно с това заляга здраво над учебниците - пълен отличник е, казва с гордост майка му.
Алекс има късмета да учи сред интелигентни деца, които му помагат, когато е необходимо, и проявяват разбиране за състоянието му. "Искам да продължа образованието си или в математическа гимназия, или в езикова", признава той. И това му желание е съвсем резонно, след като любимите му предмети са математика и английски език.
А след това мечтае да се развива в областта на технологиите. Извън уроците обича да играе шах, прави опити в програмирането.
Все още не съм много добър, но гледам да се развивам,
казва малкият силен мъж.
И преди да осъществи мечтите си в по-далечно бъдеще, съкровеното му желание е да се движи разкрепостено, да спортува, да бъде като здравите си връстници. Той и борбената му майка се надяват, че това ще се случи скоро, защото постоянството и вярата, с която водят общата битка, дават резултат.