Даниел Вълчев: Когато държавата агонизира, обществото се пробужда
"Колкото повече агонизира държавата, толкова по-голяма вълна недоволство ще се надигне. Това казах преди двайсетина дни и срещу мен се надигна вълна на недоволство. А казах нещо много просто, което ние, българите, знаем. А тези, които не го знаят - го усещат. По принцип сме малко бавен народ. Инертни сме. Но когато се достигне точката, от която няма връщане назад, ставаме доста гневни. Това очевидно не се разбира — и според мен и сега не се разбира". Това заяви в „Събуди се" по Нова телевизия деканът на "Юридическия факултет" на Софийския университет проф. Даниел Вълчев, коментирайки вълната от протести през изминалата седмица.
Той обясни и какво означава да агонизира държавата? "Всъщност какво е държавата, ако се замислим? Как разбираме, че от Германия сме влезли в Холандия, когато шофираме? Няма граница, няма телени мрежи, няма кучета, няма нищо. Има една табела, която човек може и да не забележи. Но редът е различен — ограниченията на скоростта, данъците, юрисдикциите. Това е редът, в който живеем. Хората виждат — дори да не могат да го артикулират — че този ред у нас няма повторяемост, няма предвидимост. Държавата не е институции, сгради или символи, а редът, в който живеем", подчерта той.
По думите му от всичко това става ясно, че има липса на легитимност. А той изтъкна, че легитимността не е юридическа характеристика. "Тя означава да бъде оправдано едно управление - от гледна точка на това действията му да бъдат разумни и относително морални. Ако това не се разбере, последиците няма да бъдат добри", изтъкна Вълчев.
Според него никой не е очаквал протестът да бъде толкова масов, защото никой не е направил точна дисекция на обществото, за да види, че чувството на нетърпимост към управленското нахалство става драматично. "И оттук нататък, каквото и да се направи, според мен ще има поне две последици. Първо, правителството — дали това или леко променено — няма да може да взима дори разумни решения, защото ще усеща постоянен натиск. Второ — ситуацията е такава, че и най-малката искра, а ние не знаем откъде може да дойде, ще доведе до драматични последици", посочи професорът.
На въпрос оставката на кабинета единственият избор ли е според него, той отговори: "Управляващите твърдят: „Да, но ако има оставка, пак ние ще си вземем гласовете. Нищо няма да се промени. Сега трябва да вкараме еврото, нямаме бюджет, ние сме отговорни хора". Вероятно от някаква гледна точка това е вярно. Но когато хората изразяват гнева си по този начин, не е редно да искаме от тях да знаят какво ще се случи на втория, третия, петия ход. Революциите възникват спонтанно. Те не се движат по план. Дори някой да прави планове, в един момент те спират да имат значение — процесът започва да следва своя логика".
И допълни: "Нямам добри усещания за перспективите на това правителство. Дали ще се стигне до оставка или не — политиката е и въпрос на шанс. Но мисля, че управляващите ги чакат лоши дни".
Вълчев подчерта, че според него голяма грешка би била някой да се опита да превърне протестa в партия. Хората на улицата са от всякакви поколения, професии и с много различни политически възгледи. "Не мисля, че всички са либерално настроени — напротив. Съдейки по моите студенти. Проблемът на либерално ориентираните партии у нас последните 20 години е един и същ: техните лидери живеят в облак от представи за собствената си морална непогрешимост. С това дразнят всички останали, раздават крайни морални оценки, които по-късно се оказват неоснователни", обясни той.