Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет проведе първото си редовно заседание
Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ) към Министерския съвет проведе първото си редовно заседание под ръководството на вицепремиера Атанас Зафиров, съобщиха от пресслужбата на правителството.
По време на заседанието за ротационен заместник-председател на съвета бе избран Асен Колев от сдружение "Инфорома", актуализиран бе и съставът на Комисията по координация на изпълнението на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030). НССЕИВ разгледа и одобри и административния мониторингов доклад за изпълнението през 2024 г. на Националната стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите (2021 – 2030).
Сред акцентите в доклада, представени по време на заседанието, бяха постиженията по изпълнението на националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите за 2024 г. в сферите на образованието, здравеопазването, заетостта и върховенството на закона. В сектор "Образование" докладът отчита повишаване на обхвата на децата и учениците в задължително предучилищно и училищно образование; осигуряване на приобщаващо образование на деца и ученици, за които българският не е майчин и които не владеят в достатъчна степен езика и развитие на ват се политиките за преодоляване на обособяването на училища и детски градини с концентрация на деца от етническите малцинства, като са осигурени както европейски средства, така и средства от националния бюджет.
В доклада се посочва, че 6252 деца и ученици, които никога не са били записвани в системата на предучилищното и училищното образование, са записани към началото на учебната 2024-2025 г. Подкрепа по проект, съфинансиран от ЕС, са получили 9000 деца, за които българският език не е майчин. 1308 са назначените за 2024 г. образователни медиатори.
В областта на здравеопазването водещ акцент е разширяването на акушерската помощ на здравно неосигурени жени и на извършването на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Посочва се, че броят на диагностичните изследвания е увеличен два пъти. За периода 2021-2022 г. те са около 18 хиляди, а за периода 2023-2024 г. диагностичните изследвания са нараснали до близо 36 хиляди. Отчита се и постоянен растеж в броя на здравните медиатори и на общините, в които те работят със средства от националния бюджет на 322 души през 2024 г.