Димитър Радев, управител на БНБ: Еврото е инструмент, не автоматичен успех, националните политики са ключови

05.12.2025 08:37 Румяна Денчева
Димитър Радев, управител на БНБ
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард и управителят на БНБ Димитър Радев показаха как ще изглеждат българските евробанкноти. Лагард дойде у нас за конференцията “България на прага на еврозоната”, която се проведе в резиденция “Бояна” преди месец и събра най-добрите финансисти на Европа в София.

Доходи не се увеличават с политически решения. Политиката създава рамката, но реалният напредък идва от икономическата активност

Бюджетът не е просто плансметка, а баланс на интереси и отговорности, който липсваше в първоначалния вариант. А това може да генерира икономически и политически турбуленции

- ЕЦБ готви нови стрес тестове за банките, за да провери готовността им за големи шокове - войни, климатични промени, политическа намеса. Належащи ли са и каква смятате, че ще бъде оценката на банките, работещи у нас, г-н Радев?

-Да. Това е стандартен инструмент в условията на днешната несигурност. Българските банки са в много добро състояние. Но стрес тестовете могат да покажат къде има нужда от допълнителни мерки. Именно това е тяхната цел.

- Наскоро се обърнахте към президента на ЕЦБ Кристин Лагард с признанието, че сме на последния етап от пътешествието си към еврозоната. Искате ли днес, малко преди финала, да споменете хора, с които сте вървели по този труден път?

-Това е колективно постижение, основано на много лични усилия. Времето за оценки ще дойде след успешното финализиране. Важното е, че България е на прага на развитие с дългосрочно значение. А както често се случва, при успешни проекти се появяват много “родители”. Реалните участници знаят кой е вършил работата.

- Имало ли е моменти на колебания, въпроси, вътрешна и външна съпротива?

-Да. Част от тях бяха публични, други - зад кадър. Това е нормално при процес от такъв мащаб. За конкретни примери е още рано.

- В приветствието си към Лагард казахте, че влизането ни в еврообщността ще създаде нови отговорности. Кои са те?

-За БНБ това означава нов мащаб на отговорност - участие във формулирането и провеждането на паричната политика на еврозоната. Това изисква и съответната институционална подготовка.

- Евробанкноти и евромонети има достатъчно, законите са приети, кабинетът даде почивни дни. Достатъчно ли е това за гладък преход? Не е ли БНБ своеобразен щаб в момента?

-БНБ е в центъра на техническата и логистичната подготовка - операция, безпрецедентна за страната. Да, БНБ и банковият сектор са готови. Но успехът изисква нещо повече: политическа подкрепа, активна работа от страна на правителството и Министерството на финансите, както и съдействие от други институции и бизнеса. Това е национално усилие, в което всеки има своя роля.

- Като правило сте сдържан в посланията си към политиците. Сега говорите по-пряко. Какво ни показа “индикаторът” - бюджет 2026 г.?

-Бюджетът не е просто плансметка. Той е баланс на интереси и отговорности и именно този баланс липсваше в първоначалния вариант на бюджет 2026.

Историята ни дава множество примери как подобен дисбаланс може да генерира не само икономически, но и политически турбуленции, далеч надхвърлящи формалните рамки на бюджетния процес. Причината е, че бюджетът оголва всички натрупани проблеми в обществото и същевременно показва реалната способност на политическата класа да се справи с тях.

Затова бюджетът традиционно се разглежда като най-важния годишен акт на държавата. Подценяването на този факт ни доведе до сегашната ситуация. Днес всъщност наблюдаваме пика на девалвацията на бюджетния процес, която започна след 2020 г., когато краткосрочните политически съображения постепенно изместиха стратегическата визия и институционалната дисциплина.

Ключовият въпрос сега е дали политическата класа има необходимия институционален капацитет да изведе страната от тази мъртва точка. Това е особено важно в момент, когато България вече постигна исторически успех с членството в еврозоната. Оттук нататък въпросът е дали този успех ще бъде превърнат в реален инструмент за дългосрочна стабилност и растеж, или ще остане неизползван стратегически актив.

- Казахте, че реалните доходи могат да растат, ако управляваме разходите разумно. Защо привидно лесното е толкова трудно?

- Защото изисква политически капацитет за решения, които са икономически правилни, но невинаги удобни. Това е предизвикателство в много страни, не само у нас.

Важно е да се подчертае нещо фундаментално: реалните доходи не могат да се увеличават трайно с политически решения. Те растат устойчиво само когато расте икономиката - когато производителността се повишава, инвестициите се реализират, а бизнесът работи в стабилна и предвидима среда. Политиката може да създаде рамката, но реалният напредък идва от икономическата активност. Това е взаимодействие, което трябва да бъде добре разбрано и отговорно управлявано.

- Икономисти упрекнаха БНБ за прегряване на икономиката през периода на бума на кредитирането и се опасяват, че освобождаването на около 16 млрд. лв. от резервите на банките може да го засили. Съгласен ли сте с тази критика?

- Темата се обсъжда, но експертният фокус и в този контекст е върху фискалната политика. Разбира се, кредитният растеж има значение и ние го следим внимателно. БНБ по принцип може да “дръпне ръчната спирачка”, но това би забавило рязко растежа и би довело до значителни фискални загуби. Затова търсим баланс - подкрепа за икономиката, без да допускаме натрупване на рискове. Независимите международни оценки потвърждават, че подходът е правилен - с условието да останем бдителни и готови да реагираме.

- Смятате разумните национални политики за важни дори извън контекста на еврото. Усещате ли успокоение от типа “вътре сме, останалото ще дойде само”?

-Такава нагласа би била грешка. Еврото е инструмент, не автоматичен успех. Националните политики остават ключови.

- Какво изпитахте, когато с Лагард подписахте евробанкнота и чухте думите ѝ “Доверете ни се, няма да ви подведем”? Какво означава да имате еврозоната и банковия съюз зад гърба си?

-Доверието между БНБ и ЕЦБ е двупосочно. Постигнахме го с години работа и тясно сътрудничество след 2020 г. Днес то е на исторически най-високо равнище. Ще работим, за да го запазим.

- А какво ще дадем, за да бъде “доверие за доверие”?

-Това, което даваме и досега: експертиза, здрав разум и стриктно придържане към мандата за ценова и финансова стабилност.

- Какво е вашето пожелание за празника на банкерите - към колегите ви и към клиентите?

-Благодаря на колегите за съвместната работа и на клиентите - за доверието. Знам, че за много от нас празниците ще бъдат работни, но усилията си заслужават. Пожелавам здраве и успех.

Други от Интервюта

Деси Добрева: Докато бях в “Шоуто на Слави”, учех и 2 специалности, живеех насън

- На 7 декември в зала 1 на НДК ще се съберете отново с Алекс Раева за първи път след 21 години, били сте заедно за последно в "Шоуто на Слави", какъв е спектакълът, в който ще участвате

Димитър Ганев: Румен Радев загрява на тъчлинията за избори - всички партии трябва да са притеснени

ПП-ДБ разбират, че такъв нов играч при предсрочен вот ще е техен естествен конкурент. Ще навлезе и в поле, където “Възраждане” са монополист Влизането ни в еврозоната от 1 януари не може да бъде

Доц. Владислав Миланов: Толкова тъжни статистики бележи езикът на политиците, че се отказахме да го анализираме

Отклонения в човешкото поведение стават думи на годината - не те са страшни, а явленията, които описват, казва езиковедът Още акценти от интервюто с езиковеда и преподавател в СУ: "6 - 7"

Бойко Василев: Вучич опитва да язди много коне – да е добре със САЩ, Русия, Китай, и рискува всички да го ритнат

На протестите на сръбските студенти няма друго знаме освен сръбското Студентите пишат листите, без да слагат нито един от водачите на опозицията Защо Западът подкрепяше Вучич

Любослав Костов: Само с три мерки може да се намерят още 630 млн. евро. От тях искаме 38 милиона за заплати

Капиталовата програма може да се ореже с 300 милиона, други 130 млн. евро ще дойдат, ако се актуализират минималните осигурителни доходи. А 200 млн. евро ще се осигурят от развързването на социалните

>