Автомобилите вече не ръждясват
Уязвимите от корозия части са много по-малко
Ръждата някога бе най-лошият враг на всяка кола. Нямаше значение колко добър беше двигателят, каросерията винаги предаваше автомобила и го изпращаше рано или късно за части или направо в автоморгата. Всеки, който е карал кола през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, знае какво означава, когато праговете се вдлъбнат, калниците “цъфнат”, а вратите почнат да се разпадат при по-силничко затваряне.
Сега ситуацията е значително по-различна благодарение на десетилетията еволюция в технологията на материалите, защитата и дизайна.
До началото на 80-те години на миналия век повечето автомобили са били изработвани от обикновена стомана, без специална защита освен тънък слой боя и лак. Влагата, солта и калта са вземали своето, а автомобили като Fiat 127, Alfa Sud или ранните Opel Ascona и Kadett се превръщат в “символи на ръждата”. Промяната започва, когато в индустрията навлиза поцинкованата стомана, която
има защитен слой цинк, устойчив на окисляване
Истинският пробив идва през 80-те години на миналия век, когато Audi 80 и Porsche 944 станаха първите серийно произвеждани автомобили с изцяло поцинкована каросерия. Audi превърна това в ключов маркетингов момент и постигна голям успех с “яйцето”. Колите от този период, които все още може да се видят по пътищата, често показват изненадващо малко ръжда и днес. Скоро и други производители като Volvo, Mercedes и BMW въведоха горещо поцинковани каросерии, а боите започнаха да се нанасят чрез електростатично потапяне, което също позволи пълна защита.
90-те години на миналия век донесоха и друга голяма промяна. Боите на водна основа замениха старите токсични бои, като същевременно станаха по-устойчиви на UV лъчи и напукване. Производителите започнаха да използват пластмасови облицовки по праговете и ръбовете на калниците, предотвратявайки натрупването на влага и сол. Напоследък все повече автомобили
използват алуминиеви и пластмасови капаци
на двигателите, врати и предни капаци, които не ръждясват.
Но това не означава, че корозията по автомобилите е изчезнала. Дори и днес има части от автомобила, които остават особено уязвими на корозия. Това вече не е каросерията, а долните части на шасито, опорите на окачването, изпускателната система и болтовете. Те са изложени на вода, сол и препарати, а защитата им до голяма степен зависи от качеството на антикорозионното покритие.
Особен проблем представляват съединенията и точките на заваряване. Ако фабриката не нанесе покритието равномерно, с течение на времето там може да се появи ръжда, често скрита под пластмасата.
При електрическите автомобили
допълнително предизвикателство представляват металните елементи около батерийния пакет,
които трябва да бъдат перфектно запечатани, защото сместа от влага и електрически връзки може да доведе до галванична корозия.
Скандинавските и германските производители продължават да са водещи в защитата от корозия. Volvo и Audi традиционно предлагат едни от най-устойчивите каросерии, докато Mazda и Suzuki все още понякога изпитват проблеми с ръждата при екстремни зимни условия. Toyota и Honda значително подобриха защитата си през последното десетилетие. Например настоящата Corolla използва многослойно поцинковане и допълнително покритие под боята.
Вече няма кола, която “ръждясва веднага щом напусне фабриката”, както бе донякъде с фиатите, фордовете или опелите през седемдесетте и осемдесетте години.
Ръждата обаче не е изчезнала, а просто се е скрила
Съвременните каросерии могат да издържат десетилетия, но лошо отстранените повреди при сблъсък, драскотини, които не се поправят дълго време, или неправилна поддръжка могат да ускорят износването дори на най-модерния автомобил.
Въпреки че днешните автомобили издържат много по-дълго, преди да бъдат “изядени от времето”, само редовното измиване, използването на защитен восък и вниманието към детайлите могат да предотвратят появата на стария, познат враг в кафяви цветове под лъскавата боя.