Доц. Владислав Миланов: Толкова тъжни статистики бележи езикът на политиците, че се отказахме да го анализираме
Отклонения в човешкото поведение стават думи на годината - не те са страшни, а явленията, които описват, казва езиковедът
Още акценти от интервюто с езиковеда и преподавател в СУ:
- "6 - 7" бележи езиковата мода на едно поколение
- Мислещите хора знаят как да се забавляват, но и как да се дистанцират от забавления, които не водят до нещо смислено в живота
- Разпадът на диалога все повече се очертава като траен процес на различни равнища
- Без речта животът ни е непълноценен, затова сме длъжни да пресрещнем съвременните подходи на лингвистиката, неврологията, неврохирургията и логопедията и да помогнем на нуждаещите се да поискат чаша вода или пък да ни кажат колко много ни обичат
- Доц. Миланов, чуждестранните речници избраха за думи на годината “парасоциален” (вманиачен по някого, който дори не те познава), “6 - 7” (нищо). Според вас коя дума би описала най-вярно живота ни през 2025-а?
- Според мене нито една класация не е способна да обобщи в една дума ежедневието на човека, защото то е твърде динамично и трудно обозримо през една дума. Езикът е жива и твърде разнородна материя и опитите ни да събираме целия живот в една-единствена дума не са особено сполучливи. Конкурси във и за езика не може да има, твърде изкуствено е да прилагаме класации към нещо толкова динамично и експресивно, но и прагматично в същото време, каквото е човешката реч.
Чуждестранните класации убедително доказват това мое обобщение. Частни случаи или пък думи от езиковата мода са прекалено ограничени и във времето, и в речта на носителите на езика. Всички явления, за които говорите и които описваме с дума или израз, действително са част от живота ни, но това не е животът изобщо, а езикът е чудо, през което достигаме до едно от най-важните умения на човечеството от неговото възникване до наши дни - общуването. “6 - 7” е част от езиковата мода на едно поколение, но употребата е ограничена поколенчески. Нищо ново няма в това явление, освен че то е една маниерна черта на изказването, която не означава по същество нищо. Но е възприета от младите хора и те експресивно я използват като елемент, съпътстващ общуването, но неизразяващ реалия от действителността. И начинът, по който се установява в речта им, не е нито нов, нито непознат. Песен на рапър, футболен стадион – и това е напълно достатъчно. Съпътстващи игрови елементи с движение на ръцете. Подхваща се от една група и се превръща в част от общуването ѝ, която се разраства, смята се за модерна и оригинална и която с времето вероятно ще остане ограничена като употреба по аналогия със сходни поколенчески речеви прояви. Всяко поколение има такива думи или изрази, които бележат езиковата мода на тази генерация и през които се търси идентификация чрез речта.
- “24 часа” предложи за българска дума на годината “локали”.
- Думата локали също е свързана с ограничено явление в съвременната българска действителност и поради тази причина тя трудно може да бъде определена като дума, която най-вярно описва живота ни. Прави впечатление, че през последните години чуждестранните речници определят думи, които показват отклонения от човешкото поведение, много пряко обвързани със съвременен тип поведение. Умственото замъгляване беше едно такова определение за дума на годината през 2024 г. Парасоциален също назовава особен вид поведение, който се налага в съвременните общества. Списъкът, разбира се, ще се увеличава всяка година. Обяснението не е толкова сложно. Това чудо – езикът, може всичко и затова търси и намира лексикален израз на новопоявили се състояния и поведенчески модели в човешкия живот. Притеснителното е не в речта, а в същността на тези понятия. Когато те са опасни, не думата е страшна, а това, което стои зад нея в реалността. За моето езиково съзнание думите, които би трябвало да определят живота ни, са структурирани около лексемите здраве, мир и благополучие.
- Тези думи и термини назовават новите реалности, но могат ли и да ни тласкат към такива? Словото винаги е натоварено със смисъл и емоция - дали тогава подсъзнателно толкова честата и уж безобидна употреба на подобни думи всъщност ни променя като мислене?
- Речта следва човека. Какъвто е човекът като мислене и като ценностна система, такава е и неговата реч. В историята на човечеството винаги е имало специфични речеви употреби на определени социални групи и на определени общности. Към реалностите водят хората; всичко останало следва човека.
- От години изследвате езика на политиците, кои са новите бисери?
- Нови бисери има, но те бележат тъжни статистики, затова ние се отказахме да анализираме политическата реч. Дългогодишните ни наблюдения обаче показаха, че всички опасни тенденции, които някога с екипа набелязахме и за които толкова много сме говорили пред медиите, днес не само че се потвърдиха, но и се задълбочиха. Разпадът на диалога все повече се очертава като траен процес на различни равнища. Речевата агресия е не по-малко сериозен проблем.
- След голямото “входиране” сега на мода е “апробирането” на това или онова. “Трябва първо да го изговорим”, “инициирахме дебат”, “индикират” - дразни ли това ухото ви в публичното говорене?
- Да, дразни ухото, но това е субективно усещане и заради това не е професионално. Много са случаите, в които езиковедите не приемат определена употреба, но когато тя се налага сред обществото, никой не може да застава срещу езика. Навремето аз също не приемах употребата на глагола входирам, но днес използвам този глагол, защото е по-кратък. Ако си спомним, по време на пандемията така се появиха по-кратките температурирам, карантинирам и др. Само времето и езиковите носители могат да определят колко дълго ще се задържи една форма в речта и кога ще стане част от пасивния пласт на речника. Затова е прав проф. Боян Вълчев, когато твърди, че към езика трябва да се отнасяме като добри стопани, а не като негови господари.
- А “отключването на женската енергия” и “олд мъни стила” от тв екрана как приемате? Въобще риалити форматите колко непоправими щети нанасят върху лексиката на младите, а и не толкова младите?
- Аз не следя тези формати. Убеден съм, че те не могат да нанесат щети върху хора, които могат да мислят и за които животът не се свежда само до модните тенденции. Развлекателни предавания винаги е имало и ще има. Мислещите хора знаят как да се забавляват и как да се дистанцират от забавления, които не водят до нещо смислено в живота. Едва ли ще повлияят толкова сериозно, като се има предвид колко бързо отминава тяхната мода, включително и езиковото подражание. Аз съм свикнал да работя със студенти, които знаят какво да четат и какво да гледат, затова за тях съм спокоен, че няма как да попаднат в капана на непоправимите щети, за които говорите.
- Научихме ли се, че еврото няма множествено число и какви грешки чувате около въвеждането на новата валута?
- Няма множествено число. Още когато беше прието наименованието на тази валута, беше решено, че не съществува формата евра, а само обобщаващото евро. Това не пречи обаче различни хора да я използват и с формата за множествено число, което се определя като отклонение от нормата. В езика има много примери за думи, които се използват с формите само за единствено или само за множествено число нормативно, но след употреба в реалната речева практика се налагат и некодифицирани форми. Думата политика например не би трябвало да се използва в множествено число, но днес много често ще я чуете именно с тази форма – политики. Думата дебати е кодифицирана само в мн. ч., но за езиковото съзнание на съвременния българин е нормално да я приспособи и в единствено число и да каже: добър дебат беше. Нормативната граматика отбелязва, че абстрактните съществителни имена нямат множествено число, но всички ние сме чували употребата на думата любов в поетичен контекст и като любови. Езикът е жив и динамичен и затова нормите толкова често са в процес на преустройство.
- Този месец ваши студенти помагат на пациенти в “Пирогов” да връщат речта си след инсулт. Как се случва този проект за втора година, какво ви споделят, успяват ли в мисията?
- Ето това е голямата тема, за която си заслужава да говорим. С моите студенти българисти посещаваме всеки петък болница “Пирогов”, където имаме възможността да слушаме лекции при специалистите от Отделението по неврология. Навлизаме в една толкова сложна материя благодарение на невероятния професионализъм на водещи специалисти като доц. Мария Димитрова, д-р Р. Стоянов и д-р Попова. Идеята ни е след тези лекции и след практическите занятия да изготвим наръчник със специализирани упражнения, с които близките на пациенти, прекарали инсулт или интервенции след онкологични заболявания, в резултат на което са загубили говора си, да могат да помагат и да се възстановява речевата дейност на болния човек. Грижата за болния човек не се изчерпва с това да му дадем лекарства или да го нахраним. Тя започва от там. Без речта животът ни е непълноценен, затова сме длъжни да пресрещнем съвременните подходи на лингвистиката, неврологията, неврохирургията и логопедията и да помогнем на нуждаещите се да поискат чаша вода или пък да ни кажат колко много ни обичат. Много трудно е, но е време науките да обединяват своя напредък, за да бъдат полезни на човечеството. Затова и нашата инициатива се казва именно “Медицината и лингвистиката – в името на човека”.
CV
- Завършил е българска филология във Великотърновския университет през 1999 г. и право в Софийския университет през 2016 г.
- Доцент по съвременен български език в Софийския университет
- Води лекционни курсове по история на българския език, езикова култура, медийна и политическа реч
- Директор на Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч