Как може да се надхвърли таванът на пенсиите и трябва ли?
И какво е справедливо да се направи с осигуряването на работилите в чужбина
Да приемем, че човек се е пенсионирал примерно през първата половина на 2023 г. и си е плащал пенсионно осигуряване върху максималния осигурителен доход след 2000 г. Пенсията, която ще получи от държавата през 2023 г., е около 2600 лв. В момента този пенсионер
към втората половина на 2025 г. получава около 3150 лв.
В огромния брой случаи това е максималната справедлива пенсия, ако сте се пенсионирали след 2021 г.
Така излиза, че ако човек си е плащал максималната осигурителна сума след 2020 г. и се е пенсионирал след 2021 г. пенсията му няма как да надхвърли максималния размер на пенсията от 3400 лв.
Ако пенсионерът, който се е пенсионирал примерно на 31 март 2023 г., продължи да работи и да се осигурява пенсионно на максималния осигурителен доход, след актуализацията на пенсията му по швейцарското правило и след допълнителното увеличение на пенсията му за трудов стаж до края на 2025 г., ще получава пенсия в размер на около 3360 лв.
През 2026 г. се очаква пенсиите да се актуализират по швейцарското правило с около 7,6%. В този случай пенсията на взетия за пример човек, пенсиониран през 2023 г., ще стане 3615 лв., като така ще надхвърли тавана на пенсиите.
Но човекът си е плащал чинно максималния осигурителен доход и е продължил да се осигурява и след пенсионирането.
В един момент – около 2028 г., и пенсиите на пенсионерите, които са се пенсионирали, плащайки максималния осигурителен доход, без да продължат да се осигуряват, ще надхвърлят тавана на пенсиите и те вече ще бъдат много. Естествено, ако таванът на пенсиите остане същият.
До края на 2018 г. пенсионерите избираха 3-те последователни години отпреди края на 1996 г., когато са плащали най-висок осигурителен доход. Това беше и единственият начин да се определи пенсията. От началото на 2019 г. до края на 2021 г. пенсионерите можеха да се възползват и от възможността да изберат 3-те години отпреди края на 1996 г., когато са плащали най-висок осигурителен доход, но можеха и да изберат да се възползват от размера на пенсионните си осигуровки, плащани след 2020 г. До края на 1996 г. нямаше ограничения в размера на максималния осигурителен доход и така може да се получи пенсия, която да е над максималния размер от 3400 лв.
Тези хора през останалите години може да са плащали много ниско пенсионно осигуряване, но
сега получават повече, отколкото тези, които през последните над 20 г.
са си плащали пенсионно осигуряване в максималния допустим размер. В този случай ограничението върху максималния размер на пенсията ще е резонно. Е, има и изключения, когато високото пенсионно осигуряване е плащано за дълъг период, а не само за 3 г.
По закон над тавана получават бивши президенти, на които пенсията може да е до тавана, но получават
доживотно допълнително 60% от възнаграждението на действащия президент
Към края на 2024 г. само 4616 пенсионери са имали пенсии над максималния осигурителен доход.
В момента около 6000 пенсионери получават социална пенсия - към днешна дата тя е към 308 лв.
За съжаление, нещата в България демографски вървят зле. На 100 човека между 15 и 65 г. има към 36 човека над 65 г. Предвижданията към 2070 г. са на 100 човека между 15 и 65 да се падат 54 човека над 65 г. Въобще не звучи оптимистично.
Това означава, че за да се поддържа увеличението на пенсиите по швейцарското правило, или максималният осигурителен доход ще се вдига над ръста на заплатите, или бюджетът трябва да отделя по-голям процент за пенсии, или и двете.
А това не е добре за икономическото развитие на България. Още повече че заради несправянето с корупцията на всички правителства след 1989 г. България изостава в развитието си в сравнение с бивши соц. държави.
Българските бюджети в по-широк смисъл на думата
поемаха и несправедливи разходи
Например много работили през голямата част от живота си в чужбина се връщат в България след пенсионирането си, плащат здравно осигуряване за 5 г. и след това срещу минимални суми на стари години ползват безплатно здравно осигуряване.
И какво му е справедливото на това, при положение че големият процент от разходите на здравеопазването са за хората над 65 г.?
Но работилите в чужбина са издържали чужди пенсионери и са плащали здравно осигуряване, основно отиващо за чужди пенсионери.
А работилите в България са плащали на българското здравеопазване през целия си живот, включително за българските пенсионери. Ето защо всеки,
работил в чужбина, трябва да доплати за здравно осигуряване,
така че да му се събират поне 70% от средното здравно осигуряване в България за 40 г.
И така трябва да е за всички, които не са си плащали здравноосигурителните си вноски. Не бива безотговорността и справедливостта да се игнорират.