Икономическият социален съвет: Пет поколения работят заедно
На работното място днес се срещат представители на пет поколения, които имат съществени различия в светогледа, ценностите и отношението към труда и технологиите. Това се посочва в становище на Икономическия и социален съвет (ИСС) на тема „Мерки за управление на възрастовите различия на работното място в контекста на конкурентоспособността на предприятията в България“. Документът подчертава нарастващата необходимост от активни политики за управление на поколенията в организациите, съобщиха от пресцентъра на ИСС.
Демографските процеси вече чувствително променят възрастовата структура на работната сила у нас, предупреждават експертите. Те подчертават, че зачестяват проявите на предубеждения и нетолерантност към възрастта, които водят до отчуждение, демотивация, понижена екипна ефективност и текучество. В становището се акцентира и върху необходимостта институциите, работодателите и социалните партньори да работят целенасочено за изграждане на толерантна и съпричастна работна среда. Възрастовото разслоение, застаряването на работната сила, задълбочаващата се социална дистанция и различия между поколенията изискват нов подход и решения, адекватни на съвременната реалност в управлението на хора, казват още от ИСС.
ИСС настоява за незабавни действия за ратифициране на Конвенция №190 на Международната организация на труда (МОТ), която въвежда ясни дефиниции и механизми за защита от насилие, тормоз и дискриминация. Документът подчертава, че предпочитането на едно поколение пред друго е дискриминационна практика, която не води до устойчиви резултати. Международният опит доказва, че организациите, които управляват многообразието, постигат по-висока рентабилност, по-добра ангажираност и успешно привличат таланти, коментират експертите.
Населението в трудоспособна възраст у нас е намаляло с 19,1% за периода 2011–2021 г., посочват още от ИСС. Темпът на нарастване на медианата възраст на работната сила в България също е от най-високите в Европейския съюз. За периода 2010 – 2024 г. тя се е увеличила с над 4 пункта – от 41,5 г. на 45,7 г., сочат данните на ИСС. „Ако тези темпове на нарастване се запазят, към 2050 г. средната възраст на работната сила в България ще бъде около 50 – 60 г.“, предупреждават експертите. Те отчитат още, че икономически неактивните хора в трудоспособна възраст (15–64 г.), които не учат и не работят, са над 600 000.
ИСС прие също и анализа „Финансирането на българската здравна система“, който очертава ключови структурни слабости и необходимост от целенасочени реформи. Отчита се много висок дял на доплащането от пациентите, който достига 37% от всички здравни разходи – повече от два пъти над средното за ЕС (около 15%). Общите разходи за здравеопазване от 7,5% от БВП са значително под европейските нива. Над 30% от бюджета на НЗОК се изразходва за лекарства, при едва 17–18% средно в ЕС, казват от ИСС. В същото време средствата за профилактика остават критично ниски – около 2%, което води до увеличени разходи за болнично лечение, посочват от ИСС. Съветът подчертава и нарастващата задлъжнялост на лечебните заведения, както и задълбочаващия се недостиг на медицински кадри, особено медицински сестри. От ИСС препоръчват по-строг контрол върху лекарствените разходи, разширяване на финансирането за профилактика до поне 5%, въвеждане на механизми за ограничаване на болничната задлъжнялост и постепенно намаляване на преките плащания чрез разширяване на покритите услуги и социална подкрепа. Предлага се и реално остойностяване на медицинските дейности, както и по-справедливо заплащане с цел задържане на кадри.
В рамките на заседанието консултативният орган прие също и анализ за потребностите на предприятията и заетите лица за по-бързо адаптиране към промените, свързани с прехода към зелена и кръгова икономика и дигитализация.
Голяма част от европейските страни работят целенасочено как Изкуственият интелект влиза в икономиката и как се превръща в едно от големите икономически предимства не само за конкретната държава, но и за цяла Европа като конкурентоспособност, коментира председателят на ИСС Зорница Русинова по време на дискусия в началото на октомври. Тя добави, че дигитализацията е сред основните приоритети на ИСС.