Калин се бори с 10 000 кадъра за най-комична снимка
Как да се срещаш лице в лице с диви слонове и леопарди, докато носиш само шапка и фотоапарат
Калин Ботев е фотографът, който в конкуренция с цели 10 хиляди снимки се нареди сред финалистите в конкурса Nikon Comedy Wild Live Photography Awards. Кадърът му ще е един от общо 40, които ще бъдат изложени в Лондон от 10 до 14 септември.
Калин си има любима шапка, с която обикаля най-вече в Африка и запечатва красиви, смешни и понякога екстремни моменти. Пътува с камера, компютър и ръчен багаж, но всъщност професията му изобщо не е свързана със снимане.
- Как започна да снимаш, откъде дойде тази страст към фотографията?
- Фотографията ми е хоби.
Повече от 20 години снимам диви животни
В началото снимките бяха по-скоро любителски. Дори сега, като гледам някои стари снимки, се чудя защо съм си въобразявал, че това са добри кадри. Много обичам да ходя в гората и да обикалям света. Така стигнах до идеята да снимам, защото когато разказвах какво съм видял, много хора не ми вярваха. Апетитът дойде с яденето. Когато станат хубави снимки, ти се иска да направиш още и още.
- След като много пътувате, има ли град или място, което ви промени много като човек, а и като фотограф?
- Не мога да кажа определен град. Всеки си има някакъв чар, дори малките селца с техните хора са ме променили много повече от големите градове. Защото големите градове някак си приличат, а малките градчета и села си имат своя собствен чар. Хората в тях са много характерни.
- Какво взимате със себе си в багажа извън техниката?
- Обикновено в ръчния багаж нося само фотоапарат. Когато пътуваме със съпругата ми, аз нося раницата с техниката, а тя – раница с дрехи, за всеки случай – ако ни загубят багажа. Така че ако наистина го загубят, аз оставам без дрехи...
Имам си любима шапка, с която ходя, винаги гледам да е с мен за кадем
- Как решихте да участваш в този конкурс?
- Конкурсът е всяка година и е много популярен. Досега пред никого не съм казал за участието си, защото в момента са обявени само финалистите, а победителят ще бъде известен на 9 декември. Няма смисъл да вдигам врява, преди да е завършило състезанието. Затова ми стана много интересно и как ти си попаднала на кадъра ми.
- Съвсем случайно. Бяха пуснали списък с финалистите и кадрите в "Гардиън"...
- Конкурсът е доста специфичен, защото трябва да става нещо забавно и смешно на самата снимка. Такива моменти не се случват често в природата. На нас ни се струват смешни, защото ги пречупваме през човешката гледна точка и аз, честно казано, нямам много такива снимки. Кадъра с павианите, с който участвах, го направих миналата година в Зимбабве. Беше в началото на декември, вече се стъмваше и
група павиани си играеха
на едно дърво
- възрастните животни стоят по високите клони, а малките тичат насам-натам и се забавляват. Беше много смешно, защото имаше едно павианче, то е в средата на кадъра, което подхвърляше друго павианче, а още три-четири обикаляха в кръг, тичаха към него и го закачаха, стигаха до един хоризонтален клон, оттам падаха на земята и пак започваха да се въртят. Този кадър стана наистина забавен. Реших да пробвам и да го изпратя за конкурса, а той взе, че се класира сред финалистите.
- Защо точно Зимбабве?
- Зимбабве е едно от местата, което много ми харесва в Африка. Много автентично е и не е толкова туристическо. Виждал съм слонове буквално на един метър от мен. Застанал съм, подпрян на колата, а те минават покрай мен - много красиво преживяване.
- Като сте виждали слонове на един метър от вас самия коя е най-лудата ситуация, в която сте попадали заради кадър и примерно си си казвал "Боже, това не трябваше май да го правя, но пък кадърът стана много хубав?".
- Най-лудата ситуация беше първата ми среща с леопард. Те са много разпространени, но много потайни животни и е много трудно да ги видиш. Даже когато пътуваме, се шегуваме, че
повече леопарди са видели
нас, отколкото ние тях
Той може да си лежи в тревата, да минеш буквално до него и да не го видиш. Търсихме, търсихме, търсихме леопард няколко дни и нищо. Един следобед жена ми реши да си остане в лагера и ние с моя гид, от племето масаи, взехме още един за компания и тръгнахме. Както си говорихме, минахме покрай една река и заседнахме с колата. Ни напред, ни назад. Трябваше да слезем, мъчихме се да освободим колата, не успяхме и зачакахме някакви хора да минат, за да ни издърпат. Докато се опитвахме да се справим с колата, аз се оглеждах наоколо – слонове, хиени, дори жирафи се виждаха в далечината. И си казвам – ей сега, ако има тук някъде един леопард, ще е много хубаво да го снимам. След като хората ни помогнаха, успяха да освободят колата, пресякохме реката по един мост и когато стигнахме срещу мястото, където бяхме заседнали, поглеждаме през прозореца и виждаме на камъните един леопард. Върнахме се веднага обратно да го снимаме. Тогава беше най-странно и смешно като преживяване. Един друг път, пак в Зимбабве, цял ден търсихме лъвове и накрая се върнахме в лагера. И що да видим - лъвовете бяха там, налягали около палатките. Трябваше набързо да вечеряме навън, гидовете ни ескортираха до палатките и ни инструктираха през нощта в никакъв случай да не излизаме, а на сутринта – добре да се огледаме дали наоколо няма лъв. Но честно казано, никога не е имало опасни ситуации. Гидовете в Африка са много опитни, познават животните, поведението им и никога не сме се чувствали застрашени. Освен това, когато пътуваме, първото, което винаги имаме предвид, е безопасността на самото животно – да не го притесним, да не го изплашим, да не нарушим с нещо неговото поведение, защото ние там сме гости. Пък и кадърът трябва да показва това, което е естествено. И вероятно и затова не сме имали опасни ситуации.
- А имате ли в бъдеще планирани пътувания или конкретни кадри, които искаш да заснемете?
- В главата си имам много кадри, които искам да заснема, а що се отнася до пътуванията – искам да отида в Патагония. Основните ми пътувания са в Африка – това е мястото, което ми е присърце. Освен това, когато съм бил някъде, обикновено се връщам отново. Когато опознаеш мястото, шансовете за по-красиви и по-уникални кадри стават по-големи. Така че
с удоволствие бих се върнал отново в Африка
Макар че в близките няколко месеца нямамнищо планирано, никога не се знае...
- Като за финал – кое е нещото, което хората, които знаят, че сте фотограф, никога не биха предположили за вас?
- Не знам, може би, че аз всъщност не работя като фотограф. Фотографията не ми е професия. Но в същото време не ми е и хоби. Честно казано, отношението ми към фотографията в някои случаи е било доста по-сериозно, отколкото към работата ми.
Аз работа в сферата на информационните
технологии
Но ако някой ме попита какъв съм, с удоволствие бих казал, че съм фотограф. Въпреки че не си изкарвам прехраната с това, фотографията е нещото, което бих искал да мога да правя възможно най-дълго. Нещото, което наистина ми доставя удоволствие.