Съд на ЕС реши: законните гей бракове да се зачитат във всяка страна от блока (Обзор)
Постановлението идва от дело на поляци, които се омъжили в Германия, но родината им не пожелала да признае съюза
Всяка страна от ЕС, макар че не е задължена да въведе гей браковете в националните си закони, ще трябва да ги признава, когато вече са сключени законно в друга държава от блока.
Това реши във вторник Съдът на Европейския съюз (СЕС) по казуса на двама поляци, които се омъжили в Германия, но в родината им властите отказали да признаят брака им.
“Държавите членки са длъжни да признават за целите на упражняването на правата, предоставени от законите на ЕС, брачния статут, придобит законно в друга държава членка”, посочва СЕС в постановлението си.
Според съда непризнаването на законен брак между двама европейци, сключен в държава членка, където те са упражнили свободата си на движение и пребиваване, е в разрез с правото на съюза, тъй като нарушава както тази свобода, така и правото на зачитане на личния и семейния живот. Съдът подчертава, че
това не значи, че ще се изисква въвеждането на еднополови бракове
в националните закони. От СЕС отбелязват още, че всяка страна има свободата да реши по какъв начин ще признае гей браковете. И все пак, ако страна от ЕС е решила, че признава само по един начин браковете, сключени в друга държава, например пререгистрирането на брачния акт, тя ще трябва да прилага този начин за всички.
Именно такъв е случаят с полската двойка. Те живели в Германия и се омъжили през 2018 г., като единият от тях имал и германско гражданство. Когато решили да се преместят в Полша, поискали бракът им да бъде пререгистриран в полския регистър за гражданско състояние, за да бъде признат. След като им отказали, тъй като искането им
нарушавало полското право,
се обърнали към Върховния административен съд, който потърсил СЕС за казуса. Според съда, тъй като пререгистрацията е единственото средство в полския закон, чрез което да се признае бракът, сключен в друга страна, Полша трябва да го прилага “както за браковете между лица от един и същ пол, така и за браковете между лица от различен пол”.
Ако българска гей двойка например реши, че иска законният им брак, сключен в която и да е друга страна от ЕС, да бъде признат у нас, те ще имат това право. Това обаче няма да се отнася до българското семейно право, а ще е за целите на европейските права, които са в сила и у нас.
Двойка българки осъди страната ни в Страсбург по същия казус
Ако Дарина Коилова и Лили Бабулкова бяха поискали България да признае законния им брак сега, те едва ли щяха да срещнат много правни перипетии.
През 2017 г. обаче нещата стоят по различен начин и Столичната община отказа да признае, че двойката се е оженила законно във Великобритания (тогава пълноправна членка на ЕС) година по-рано. След отказа Коилова и Балбукова заведоха дело в Софийския административен съд, който потвърди решението на общината, а през 2019 г. ВАС стигна до същото заключение.
Двойката обаче не се отказа и през 2020 г. пусна жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. В нея те се позоваха на член 8 от конвенцията на ЕС за правата на човека - правото на зачитане на личния и семейния живот. В жалбата българките посочиха, че отказът да получат каквато и да е форма на правно признание, че са двойка със сключен брак в чужбина, е дискриминация въз основа на сексуалната им ориентация.
Двете жени спечелиха делото през септември 2023 г., след като ЕСПЧ реши, че страната ни е надхвърлила свободата на преценката си, а България трябваше да плати разходите - около 3 хил. евро.