Държавата се кани да купи "Лукойл", но си дава тотото (Обзор)
- Придобиването на дялове от рафинерията ще става чрез ББР “при възникнала необходимост”
- За тотализатора - концесия
Държавата се подготвя да придобие активите на “Лукойл” “при възникнала необходимост”. За целта управляващата коалиция е вкарала две предложения между първо и второ четене на бюджета за 2026 г.
Придобиването на дялове ще стане чрез Българската банка за развитие. За целта в преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета се предлага максималният размер на държавните гаранции по Закона за ББР да се увеличи с 2 млрд. евро - от 3,8 на 5,8 млрд. евро. Не са посочени мотиви за това.
Вносители са депутати от управляващото мнозинство
- Костадин Ангелов от ГЕРБ, Кирил Добрев от БСП, Павела Митова от ИТН и Йордан Цонев от “ДПС-Ново начало”.
Второто им предложение гласи, че тези гаранции може да се използват “при възникнала необходимост от придобиване на акции или дялове от капитала в случаите по чл. 27 в ал. 5 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход”.
Това реферира към приетите от парламента изменения, с които продажбата на активите на “Лукойл” трябва да се одобрят от ДАНС и Министерския съвет, както и сключване на договор с особения търговски управител.
След като рафинерията попадна под санкции от САЩ, управляващата коалиция направи поправки в Закона за административното регулиране на дейности, свързани с нефт и нефтопродукти. С новите текстове депутатите дадоха права на особения управител на четирите дружества на рафинерията у нас да извършва разпоредителни сделки, без при това действията му да подлежат на административен и съдебен контрол. За поста правителството избра начело да застане бившият шеф на НАП Румен Спецов.
Първата задача на Спецов е да осигури навременни доставки на нефт за рафинерията в Бургас
и зареждането с горива по бензиностанциите. Очаква се дейността на “Лукойл” да продължи както и досега, без да се усетят сътресения на пазара. Според приетите законови промени особеният управител поема оперативното управление, но има и право на разпоредителни сделки с активи - да продава и да ги залага.
Търсенето на нов собственик на бизнеса на “Лукойл” в България е втората важна задача на Спецов. Прехвърлянето на собствеността всъщност е най-сигурният начин, че санкциите на САЩ, дори да влязат в сила, няма да засегнат страната ни.
Ако бъдат приети двете нови предложения, на практика това ще означава, че бюджетът осигурява държавни гаранции и финансиране през ББР за придобиване на активи или дялове от капитала на дружествата на “Лукойл” в България.
Държавните гаранции не се включват към дълга на държавата,
но тежат като задължение, защото веднага ще се активизират в случай на проблеми с погасяването на заемите на тези, на които са дадени. ББР ще търси погасяването им на финансовите пазари при добри условия, тъй като заемът е гарантиран от държавата.
И докато “Лукойл” ще става държавно дружество, предложението за Българския спортен тотализатор е точно обратното - да бъде даден на концесия за срок от поне 15 години.
В момента това е единственото хазартно дружество с право да организира лотарийни игри след последните промени в Закона за хазарта от 2020 г., когато бяха забранени частните лотарии на Васил Божков.
Затова и в мотивите е посочено, че идеята е
избраната компания да поеме “цялостната дейност по организиране на хазартните игри
на държавното дружество”. Тя ще бъде избрана по прозрачен и състезателен начин и процедура за определяне на концесионер, организирана от Министерството на младежта и спорта.
В момента ведомството се оглавява от Иван Пешев от квотата на БСП. Според текстовете министърът трябва да започне процедура за проучване на интереса до края на март 2026 г.
Предложението, отново направено между двете четения на проекта за държавния бюджет, е подписано от Костадин Ангелов от ГЕРБ, Йордан Цонев от ДПС - НН и Драгомир Стойнев от БСП.
Подобна идея изложи и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в края на март след гафа с число 41 в играта “5 от 35”. Тогава той заяви, че е време да се мисли за концесия на тотото. При гафа лидерът на ДПС Делян Пеевски пък поиска и получи смяна на ръководството на тотализатора.
Предвидено е концесията да може да бъде възложена само на местно или чуждестранно юридическо лице с регистрирано място на дейност в България.
В мотивите се посочва, че на фона на засилена конкуренция и активно навлизане на пазара в България на онлайн залаганията
на държавното дружество му липсват ноу-хау, пазарен опит и финансов ресурс
В резултат на това то не можело да постигне поставените му цели, включително привличане на повече играчи към форми на хазарт с по-нисък социален риск и да обезпечи необходимите средства за развитие на спорта в България.
Според депутатите, въпреки че тотализаторът е монополист в лотарийните игри, той не е водещ хазартен оператор и не може да разгърне потенциала си на пазара.
Справка в Търговския регистър показва, че
през 2023 г. постъпленията на тотото са били 394 млн. лв.
Като печалби на участниците са върнати 206 млн. лв. Платени са държавни такси за хазарт в размер на 59 млн. лв., а преведените отчисления към спортното министерство са още почти 50 млн. лв.
Предложението предвижда 10% от внесения корпоративен данък от концесионера да бъдат предназначени за спорт, а 30% от концесионното възнаграждение да се разходват за издръжка на спортни клубове и федерации. Концесионерът ще придобие правото да ползва всички пунктове за залози, системи, оборудване и интелектуална собственост на спортния тотализатор.
Депутатите дават пример с практика в Гърция, Италия и Малта и с решение по дело в Съда на Европейския съюз, което подкрепяло модела на единствен концесионер на хазартни игри.