Те не са едно и също нещо! По 9 знака ще различим тъга от депресия
Едното е временна емоция и избледнява с времето, другото е продължително и влошаващо се разстройство на настроението
Често използваме думите “тъга” и “депресия” като синоними, а те не са. Симптомите им често са преплетени, но едното състояние е свързано с емоции, а другото засяга психичното здраве и се нуждае от медицинско лечение.
Тъгата е една от основните човешки емоции, които изпитват хора от всички култури, тя е естествен и здравословен отговор на загуба или неблагоприятна ситуация. Може да варира от леко разочарование до сломяваща скръб.
Въпреки че е неприятна, тъгата има важна психологическа и социална функция. Тя подтиква към вглъбяване и саморефлексия, насърчава емпатията и социалната връзка и сигнализира за нужда от промяна или подкрепа. В психологически план тъгата може да помогне на хората да преодолеят загубата. И най-важното - помага на хората да се справят с трудните ситуации, мотивира рационални промени, което води до разтоварване на чувствата и по-голяма емоционална устойчивост.
Докато тъгата е временна емоция, депресията е продължително разстройство на настроението, което може значително да повлияе на ежедневието. Депресията може да се прояви по различен начин при отделните хора, като някои изпитват непреодолима тъга, докато други се чувстват вцепенени или губят интерес към дейности, на които някога са се радвали. Тя може да причини тежки симптоми, които влияят на това как човек се справя с ежедневните дейности като например работа, хранене или сън.
Как обаче да различим двете състояния, особено като е ясно, че по подразбиране тъгата е една от съставките на депресията?
Важна разлика е продължителността и плътността на неприятните емоции - тъгата ще избледнява с времето, депресивното разстройство ще се задълбочава. Ако тъгата продължава повече от две седмици или ви прави безпомощни в банални ситуации, като пречи на способността ви да се справяте със задълженията си вкъщи или на работното място, може да става въпрос за депресия.
При скръбта болката идва като вълни, смесени с положителни спомени. Но докато тъгата поддържа чувството за собствена стойност и себеуважение, депресията удря с чувство за безполезност и загуба на радост от живота.
Депресията е по-често срещана, отколкото си мислите. Почти един на всеки петима от световното население е имал поне веднъж в живата състояние, близко до някакъв вид депресивно разстройство.
Медицината е разработила критерии, които отхвърлят “обикновената” тъга и насочват към диагнозата.
За да се заподозре голямо депресивно разстройство, трябва преди всичко човекът да е загубил способност да се справя с обичайните си ангажименти.
Също така трябва да са налице 5 или повече от следните симптоми при конкретния човек:
l Депресиран е през по-голямата част от деня, почти всеки ден
l Показва намален интерес към всички или почти всички обичайни дейности през по-голямата част от деня и почти всеки ден
l Видима е загубата на тегло, при положение че не се спазва диета, или обратното - наддаване на тегло или намаляване/увеличаване на апетита почти всеки ден
l Безсъние или прекомерна сънливост почти всеки ден
l Физическа възбуда или забавени движения (наблюдавани от другите в близкия кръг на общуване) почти всеки ден
l Умора почти всеки ден
l Чувство за безполезност или неуместна вина за действия или ситуации, изпитвано почти всеки ден
l Намалена способност за рационално мислене и/или състояния на колебание или нерешителност, почти всеки ден
l Повтарящи се мисли за “Смисъла”, смъртта, повтарящи се суицидни идеи без план, опит за самоубийство или конкретен план за извършване на самоубийство.
За щастие, депресията е лечима. Възстановяването зависи от тежестта на състоянието, реакцията на човека и личните предпочитания. Някои хора се справят добре, като се придържат към рутина, увеличават физическата си активност, общуват с приятели или семейство и възобновяват хобита и дейности, които преди са им доставяли удоволствие.
За други обаче промените в начина на живот може да не са достатъчни. Тогава идват на ход психотерапията, груповите занимания и при нужда - временно вземане на предписани от лекар медикаменти.