Спират до дни строежа до Боянското блато
До дни спират строежа до Боянското блато. Кметът на район "Витоша" е изпратил констативен протокол до направление "Архитектура и градоустройство" за становища по случая от РИОСВ и Басейнова дирекция. При непредствяне на тези становища - в 7-дневен срок ще бъде издадена заповед за спиране на строежа. Инвеститорите обаче до последно се надяват, това да не се случи и продължават работата по обекта.
На картинка бъдещият комплекс в квартал "Бояна" изглежда бутиков, зелен и кокетен. На място обаче има необитаеми сгради, които и при най-малкият дъжд се наводняват. И докато те са със заварен статут, действащият строеж може да бъде спрян.
"Кмета на район Витоша- Зарко Клинков е компетентния орган, след извършената проверка съвместна и след установените нарушения, че се извършва корекция на речно дере, без позволение за строеж, той трябва незабавно да наложи забрана за по-нататъшно строителство за този обект", каза за БНТ Веселин Тончев от сдружение "Защита на Боянското блато".
"В момента в който имаме одобрение , се появява на това бюро и го разписвам, протокола е за представяне становища от РИОСВ и Басейнова дирекция за обекта, при непредствянето на такива становище в 7-дневен срок пристъпваме към издаване на заповед по чл. 224 от ЗУТ, което е за спиране на строителството с незабавен ефект", обясни кметът на район "Витоша" Зарко Клинков.
Според местните, се готви и незаконно вкарване на минаващата от там река в тръба.
"И това речно корито, което беше засипани,в момента се готви водата да се пусне в тръби и по този начин неизвестно къде да се отведе", каза Веселин Тончев.
Речните дерета са публична държавна собственост и е не могат да бъдат застроявани. Районният кмет настоява и за смяна на предназначението на терена на самото блато, който към момента е отреден за строителство.
И гражданите, и от сдружение "Защита на Боянското блато" и от район Витоша искат последната естествено влажна зона в София да бъде облагородена и превърната в място за отдих.
В нея се срещат над 130 вида птици, 17 от които са включени в Червена книга на България.