Сто години от създаването на първия Закон за адвокатите
В навечерието на Деня на българската адвокатура отбелязваме и сто години от първия Закон за адвокатите.
На 19 юни 1925 г., в 102-рото заседание на втората редовна сесия, Двадесет и първото Обикновено Народно събрание приема на трето четене законопроекта за адвокатите с гласуваните поправки и прибавки. На 1 юли 1925 г. Законът за адвокатите е приет и обнародван в „Държавен вестник“ на 8 юли 1925 година в бр. 78. С този закон се структурира Адвокатурата в България, припомня БТА.
Законът е изграден на два принципа: на самоуправление и на самоконтрол, необходима предпоставка за пълната независимост на адвокатурата. За осъществяването на тези принципи е установено корпоративното ѝ устройство. Адвокатите задължително членуват в адвокатски колегии, които са юридически личности. Нейни органи са адвокатските съвети, които имат изпълнителни, управителни и дисциплинарни функции. Върховен орган на самоконтрола и самоуправлението на адвокатурата е Висшият адвокатски съвет, състоящ се от 15 редовни и 15 допълнителни членове с четиригодишен мандат; такива са могли да бъдат само членове на Софийската адвокатска колегия, избирани от общо събрание на председателите на адвокатските съвети. Съставът е бил подновяван по наполовина всяка втора година. Висшият адвокатски съвет съгласно чл.102 от Закона изготвя правилник за стажа, произнася се като втора инстанция по същество по жалбите и протестите срещу постановленията на адвокатските съвети относно допускането до стаж и относно приемането в колегията, определя колегиите в страната, съставя и води списък на всички адвокати в страната, и действа за неговото обнародване в "Държавен вестник", произнася се по оспорванията и по избора на адвокатските съвети, одобрява или изменява издадените от адвокатските съвети техни наредби и правилници, представлява висша дисциплинарна инстанция, издава общи наредби в духа на закона, както и изпълнява всички наложени му от закона задължения.
Преди приемането на този закон адвокатската професия е била регулирана от Закона за адвокатите от 1888 г. (архитект на който е д-р Константин Стоилов), но този по-ранен закон не е установявал реално корпоративно устройство. Приемането на адвокати се е извършвало чрез „приписване“ към окръжен съд, а дисциплинарният надзор е бил поверен на съдилищата. Законът от 1925 г. променя коренно тази система и бележи началото на съвременното организиране на адвокатурата, обясняват историческия контекст от Съвета.
Законът от 1925 г. е отменен на 16 октомври 1947 г. с нов Закон за адвокатите (ДВ, бр. 257/5.11.1947г.).
Поместваме част от първия Закон за адвокатите от 1925 г.:
Министерство на правосъдието
Указ № 49
НИЕ БОРИС Ш
С БОЖИЯ МИЛОСТ И НАРОДНАТА ВОЛЯ ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Обявяваме на всички наши верноподаници, че ХХI-то Обикновено Народно събрание през втора редовна сесия, в 102 заседание; държано на 19 юний 1925 г. гласува и прие
Ние утвърдихме п утвърдявамо следния
Закон за адвокатите
Дял I
За адвокатите
Глава I.
Условия за придобиване правото на адвокат
Чл. 1. Всеки дееспособен български поданик, ползуващ се с граждански и политически права, и свършил правните науки в български или чуждестранен, държавен или признат от държавата университет, може да стане адвокат след като прекара успешно стажа си в съд или при адвокат, издържи предвидения в закона за устройството на съдилищата теоретико-практически държавен изпит и бъде вписан в списъка на една адвокатска колегия.
Освобождават се от стаж и изпит ония български поданици с завършено юридическо образование, които са придобили право на адвокат в чужда държава след прекаран в нея стаж, ако са упражнявали там адвокатската професия най-малко две години.
Чл. 2. Не може да бъде адвокат, нито стажант-адвокат:
а) осъденият на затвор за лъжовна клетва и лъже-свидетелствуване, разврат, кражба, обсебване, грабеж, разбойничество, изнудване, измама, злоупотребление на доверие, подправка на документи, лекарски свидетелства, марки, печатни и други знаци, банкрутство, престъпления по служба и по адвокатското звание, макар и да е бил освободен от наказание по помилване или давност;
б) намиращият се на държавна или обществена служба със заплата, освен народните представители, окръжните и общински съветници и училищни настоятели;
в) търговецът, член-делегатът в управителния съвет на търговски дружества, управителят на фирма и търговският пълномощник;
г) невъзстановеният в правата си несъстоятелен;
д) ползуващият се с лошо и опозорено име в обществото, въвеждащо адвокатската колегия и обществото (чл. 16); и
е) изключеният от адвокатската професия по закон, присъда или постановление на дисциплинарния състав на адвокатския съвет. (...)
Преди приемането на този закон адвокатската професия е била регулирана от Закона за адвокатите от 1888 г. (архитект на който е д-р Константин Стоилов), но този по-ранен закон не е установявал реално корпоративно устройство. Приемането на адвокати се е извършвало чрез „приписване“ към окръжен съд, а дисциплинарният надзор е бил поверен на съдилищата. Законът от 1925 г. променя коренно тази система и бележи началото на съвременното организиране на адвокатурата, обясняват историческия контекст от Съвета.
На 22 ноември отбелязваме Деня на българската адвокатура. Празникът се отбелязва с решение на Висшия адвокатски съвет от 26 февруари 2005 г. и е свързан с годишнината от приемането през 1888 г. от Петото Обикновено Народно събрание на първия Закон за адвокатите в България, утвърден с Указ на княз Фердинанд Първи и обнародван в бр. 140 на „Държавен вестник“ от 24 декември 1888 г.
Стогодишнината от създаването на Висшия адвокатски съвет и началото на независимата и самоуправляваща се адвокатура ще бъде отбелязана в зала „България“ в понеделник.