Селянин продава Флорентинския диамант за 2 франка
- По-късно Медичите откупуват 137-каратовия скъпоценен камък, монтират го в златна рамка с форма на змия, инкрустирана със 182 малки диаманта с розова шлифовка
- Чрез брак попада в съкровищницата на Хабсбургите и остава скрит в кожен куфар в пожълтяла хартия цял век
Появата на легендарния 137-каратов Флорентински диамант, за който се смяташе, че е изчезнал завинаги, втрещи целия свят. Светложълтият скъпоценен камък с много леки зелени оттенъци е шлифован в неправилна, макар и много сложна деветстранна 126-фасетна двойна роза с тегло 137,27 карата.
С размерите на орех, той е смятан за четвъртия по големина диамант в света. Според интервю на Карл Хабсбург, глава на императорското семейство, бижуто е било заключено в продължение на десетилетия в банков трезор в Квебек - все още опаковано в същия кожен куфар, с който императрица Цита, съпруга на император Карл I Австрийски, е избягала от Европа с децата си по време на Втората световна война.
Вероятно с индийски произход,
диамантът някога е принадлежал на семейство Медичи във Флоренция през XVII век, преди да премине в ръцете на виенския императорски двор. Във Флоренция той е бил монтиран в златна рамка с форма на змия, инкрустирана със 182 малки диаманта с розова шлифовка, носени от Мария Мадалена Австрийска, съпруга на Козимо II де Медичи. Когато мъжката линия на Медичите изчезва, скъпоценният камък пътува до Виена и става част от имперската колекция на Хабсбургите, която остава непокътната до падането на империята през 1919 г.
Произходът на камъка обаче е спорен. Според едно сведение той е бил изрязан от Лодевик ван Беркен за херцога на Бургундия.
Твърди се, че Шарл го е носил, когато е паднал в битката при Нанси
на 5 януари 1477 г. Селянин или пехотинец открил диаманта върху тялото на херцога и го продал за 2 франка, мислейки, че е стъкло. Новият собственик Бартоломю Май, гражданин на Берн, го продал на генуезците, които от своя страна го продали на Лудовико Сфорца. Чрез банковата фамилия на Фугерите той попаднал в хазната на Медичите във Флоренция. Папа Юлий II също е посочен като един от собствениците му.
Друга версия за ранната история на камъка твърди, че необработеният камък е придобит в края на XVI век от краля на Виджаянагар в Южна Индия от португалския губернатор на Гоа Д. Луиш де Кастро, граф на Монсанто.
Кристалът е депозиран при йезуитите в Рим, докато след дълги преговори Фердинандо I де Медичи, великият херцог на Тоскана, успява да го купи от семейство Кастро-Норонха за 35 хил. португалски скуди крокати.
Синът на херцог Фердинанд, Козимо II, най-накрая поверява покупката на баща си на Помпео Студентоли, венециански шлифовчик, работещ във Флоренция. Готовият скъпоценен камък е доставен на 10 октомври 1615 г. Опис, съставен след смъртта на Козимо Медичи, потвърждава придобиването на необработения диамант от Фердинанд и описва скъпоценния камък като “фасетиран от двете страни и обграден от инкрустирана с диамант лента”.
Документираната история започва, когато Жан Батист Таверние, френският бижутер и пътешественик, вижда камъка сред притежанията на Фердинандо II Медичи през 1657 г. След това той преминава в ръцете на Хабсбургите, когато последният от Медичите умира през 1737 г., в резултат на брака на Франц III Стефан Лотарингски с императрица Мария Терезия Австрийска и е поставен заедно с коронните бижута на Хабсбургите в Хофбург във Виена.
Диамантът е бил поставен в шапка егрет
и е бил изложен заедно с други бижута в Императорската съкровищница във витрина XIII. През 1865 г. теглото и спецификите на диаманта са били надлежно документирани от д-р Мориц Хьорнес, ръководител на Минералния кабинет на Императорския и кралски двор. Изработена е и гипсова отливка.
Модел от кристал е изработен и в Париж, като е било взето под голямо внимание цветът на стъкленото копие да съответства възможно най-много на оригиналния камък. Цветът на Флорентинеца, както го наричат също, е бил описан като “вино, смесено десетократно с вода”.
Това историческо копие се съхранява в Природонаучния музей във Виена.
А някогашният императорски придворен бижутер в Австрия Кристоф Кьохерт изследва Флорентинския диамант и потвърждава неговата автентичност. Той взема предвид и факта, че няма много 137-каратови жълти камъни от този вид в света.
И въпреки че е бил увит в пожълтяла хартия, скрит в стар кожен куфар цял век, Флорентинският диамант все още блести и пленява всеки, който го види.