Без въглища зимата няма да стане по-зелена, а по-студена и по-скъпа
С наближаването на студените зимни месеци отново изниква въпросът може ли България да ги посрещне без въглищните мощности, както настояват част от екологичните организации и европейският климатичен дневен ред. Само преди две години в плана за възстановяване беше записано, че страната трябва да се раздели с половината от въглищния си капацитет до 2026 година и с комплекса „Марица изток" до 2030 г. Амбиция, която впоследствие бе преразгледана и сроковете отпаднаха.
Днес България вече е нетен вносител на електроенергия в определени периоди. Това поставя въпроса какво би станало, ако въглищните централи действително бъдат спрени тази зима?
Системата на ръба
Въглищните централи осигуряват до 40 процента от потреблението през студените месеци. Без тях страната губи над 2500 мегавата базов капацитет, което е еквивалент на нуждите на София и Пловдив заедно в пиковите часове.
Вятърът и слънцето не могат да компенсират тази липса в реално време. Макар топлофикациите да изграждат нови високоефективни когенерации, газовите мощности остават недостатъчни, за да заместят въглищата през зимата.
Вносът е рискован лукс
България вече прибягва до внос през есента. През зимата обаче трансграничният капацитет от около 2000 MW може да се окаже недостатъчен, тъй като съседните държави също изпитват недостиг. „В подобни моменти пазарът просто се затваря. Всеки пази енергията си за вътрешните нужди", коментира икономистът Калоян Стайков. Резултатът - ценови скокове, а при тежка зима дори може да се стигне до временни ограничения.
Ако въглищните мощности бъдат изключени, борсовите цени могат да скочат с 60 до 80 процента. За домакинствата ударът ще е скрит зад регулираните тарифи, но бюджетът ще трябва да плаща компенсации. За бизнеса обаче поскъпването ще е директно и болезнено.
Регионален риск и социална буря
Освен енергийната заплаха стои и социалната. Над 25 000 души в Старозагорско зависят пряко от комплекса „Марица изток" – миньори, инженери, подизпълнители. Рязкото спиране на централите би ударило икономиката на региона.
Хората тук не са против зеления преход, но искат ясен план. Не просто да се изключи токът и да се каже справяйте се, посочват енергетици.
Екологията срещу реалността
Въглищата са най-замърсяващият енергиен източник, но ако България замени собственото производство с внос от Турция или Сърбия, където токът също се произвежда от въглища, екологичният ефект е съмнителен. На практика емисиите просто се изнасят зад граница. Изводът - без въглища няма енергийна сигурност. Ако въглищните централи спрат тази зима, България рискува до стане зависима от скъп внос, да има взрив на цените на свободния пазар и да постави енергийната система под критично напрежение. Отказът от въглищата е неизбежен, но времето и последователността на прехода са ключови. Без достатъчно резервни мощности, възможности за съхранение на енергия и заместители, зеленият преход може да се окаже по-мрачен, отколкото изглежда на хартия.
В момента надеждата е в инвестициите в конвенционални мощности - новите блокове в АЕЦ „Козлодуй" и високоефективните газови инсталации на топлофикациите. Ако България иска да реализира прехода, ускоряването на тези проекти е задължително. Паралелно трябва да се търси решение и за бъдещето на комплекс „Марица изток" – защото без план цената на зелената зима може да се окаже прекалено висока.
Пример от Румъния
Румъния отчита сериозен енергиен дисбаланс през деветте месеца на 2025 година. Вносът на електроенергия в северната ни съседка е скочил с 48,2 процента до 14 110 милиона kWh, показват данните на Националния институт по статистика. Причината е рязък спад в местното производство. Единствената положителна тенденция е при соларната енергия, чието производство се е увеличило с 37,7 процента. Въпреки това общият енергиен баланс в страната остава критичен. Дори компанията Hidroelectrica отчита най-мрачната производствена година в историята си заради тежката суша.
Интересното е, че въпреки спада в производството общият износ на електроенергия на Румъния е нараснал с почти 29 процента, което допълнително утежнява вътрешния недостиг. За сравнение експертите отбелязват, че България е в по-добра позиция и периодично изнася електроенергия, благодарение на по-балансирания си енергиен микс и особено заради работещите въглищни централи.