Отиде си известният пловдивски поет Тодор Чонов
Събраха се със своя приятел Добромир Тонев, пишат техни събратя по перо
На 80 години е починал вчера известният пловдивски поет Тодор Чонов.
"Беше се свил в Рогош и само съседката му знаеше за смъртта му. Той е явление в българската поезия. Бяха неразделни с Добромир Тонев въпреки десетгодишната им разлика в годините. Знаеха стотици стихотворения наизуст. Рецитираха в "Кристал" - Клуба на дейците на културата в Пловдив. Той намери и Добри починал в дома му, след като не бе дошъл на срещата им. Не знам кой е намерил Тошо, но мисля, че Добри го намери и си го взе. Сега ще играят на клечки и ще рецитират стихове", написа поетът Христо Стоянов.
Действително, в последните години Чонов се беше оттеглил в родното село Рогош.
"Беше особен човек, леко дръпнат, но с чудесно чувство за хумор. Великолепен поет, от онова силно пловдивско поколение. С Добромир Тонев бяха странни приятели, които току се сърдеха, а после се сдобряваха, но държаха много един на друг. Къде ли сега разпиват в някоя небесна кръчма, спорейки за някой ямб или хорей", допълва поетесата Станислава Станоева.
Тодор Чонов беше убеден демократ и в първите години на прехода демонстрираше ярка позиция.
Роден е на 29.01.1945 г. в с. Рогош, Пловдивско. Завършва българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", следдипломна квалификация на тема "Особености на редактирането" в Института за повишение квалификацията на работещите в печата, Москва, СССР и "Управление на градове с население над 300 хиляди жители" по международната програма на Университета в Южна Каролина, САЩ. Бил е шофьор, машинист на пътно-строителни машини, фабричен работник, коректор, редактор, завеждащ редакция "Българска художествена литература" при Държавно издателство "Христо Г. Данов", управител на вестник "Глас". Учредител е на студентски литературен клуб "Гео Милев" - Пловдив и негов пръв председател от учредяването до края на следването си. Учредител (възстановител) на Радикалдемократическата партия - Пловдив и на сегашното Дружество на Пловдивските писатели и негов председател, както и председател на читалище "Христо Ботев - Пловдив. Носител е само на първи награди от всички литературни конкурси, в които е участвал, не са много участията му - 5-6 в първите години от включването му в актуалния литературен живот. Автор е на сборниците със стихове "Изпит" (1977), "Тревожен кръг" (1980), "Сълза" (1983) и "Ъгъл" (1988), удостоена с литературната награда "Пловдив". Членувал е в Дружеството на преводачите - Пловдив и в Съюза на българските писатели.
Ето и някои негови стихотворения
НЕЦЕЛУНАТ
Разбираш ли, във всеки случай
ще те излъже моят вид.
Ревнив съм като келяв турчин,
опасен - като динамит.
Вървя към теб – самонадеян,
неподражаем, несравним,
необходим – като идея
и като теб необходим.
И ако в нощ такава, лунна
не ме целунеш, ще се спра.
И ще умра аз - нецелунат!
... А може и да не умра!
БЕЗПОЩАДНО
Може би теб отдавна те няма
сред панелния трети етаж.
Може би този стих е измама –
просто някакъв стихомираж.
Може би мисълта ти се рее
в свои някакви там висоти.
И Владимир Висоцки е пеел
не да слушаш единствено ти.
Може би ти не можеш да бъдеш
цяла войнствена вечност нащрек.
Ти не си нито бивш, нито бъдещ,
но не си и латентен човек.
Може би под звездите московски
за голяма любов си мечтал.
И пред паметника на Маяковски,
без да искаш, за малко си спрял.
Може би сред безбройни антени
и сред бяло балконско пране
си нашепвал стиха на Есенин:
„Шагане... Шагане..."
Може би сервитьорите спретнати
в задимения тъмен „Кристал"
са едничките честни свидетели,
че наистина си оцелял.
Оцелей! Безпощадно. Безславно.
Ненадейно. Внезапно. Сега
да живееш е все така странно.
Да умреш – е нелепа шега.
НЕПОБЕДЕН
Дойде и твойта дата празнична
пред мъдрото ти естество.
Назубри истините азбучни,
като за изпит - и какво?
Ще проиграеш всички козове
или в житейската леха
ще си навързваш фльонги розови
от панделките на страха.
Или ще мислиш нови трикове -
като съвременен Исус.
Животът ти дотук е стихове,
които помниш наизуст.
Вдигни глава от листа, авторе,
не се прави на идиот.
Ако животът е метафори,
защо ти е такъв живот.
Задъхвай се от строги истини
по стръмния човешки склон.
Или сред клоните разлистени
си избери достоен клон.
И ако си с глава - от умните,
ако това е твоят ден -
хвърли на кучетата думите
и си тръгни. Непобеден.