Гърция ще загуби 2 млн. работници до 2050 г.
Очаква се трудовата сила в Гърция да спадне с 2 милиона души до 2050 г. заради негативните демографски тенденции, което би могло да доведе до загуба на 15 процента от брутния вътрешен продукт. Това заяви ръководителят на Критския център на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Арис Алексопулос на конференция за динамиката на населенията, цитиран от ЕРТ и БТА.
Той каза, че „раждаме по-малко, живеем повече и се придвижваме повече“ и предупреди, че икономически активното население на Гърция на възраст между 15 и 64 години ще намалее с около 2 милиона до 2050 г.
„Днес сме (т.е. икономически активното население – б.ред.) 6,6 млн. През 2050 г. ще сме с 30 процента по-малко“, каза той и обясни, че това ще има преки икономически последствия.
Той предупреди, че ако не се увеличи производителността на трудовата сила, страната е заплашена от спад на БВП с 15 процента.
Алексопулос изтъкна проблема с недостига на работна ръка на гръцкия пазар и каза, че 75 процента от предприятията се затрудняват с намирането на работници. „Ако преди пандемията имахме един безработен за едно свободно (работно) място, днес имаме един безработен на десет свободни места“, заяви той.
Същевременно при специалности като водопроводчици, автомонтьори и оператори на електрокари има сериозен дефицит.
Алексопулос отбеляза и недостатъчното участие на жените на пазара на труда. „При жените безработицата е 12 процента, при мъжете е 6 процента“, каза той.
Освен това голяма част от гръцките граждани на възраст 55-64 години са извън трудовия пазар. „От 1,5 млн. 700 хиляди са извън. И тук има възрастов расизъм“, отбеляза той.
Като начин за незабавен отговор на дефицита на работна ръка Алексопулос предложи насоченото привличане на служители от чужбина. „Най-прекият източник (на работна ръка) е миграцията. Но правилно организираната“, ката той и даде за пример споразумението между Гърция и Египет за привличането на 5000 работници.
В заключение той предупреди, че през следващите години конкуренцията между държавите няма вече да бъде ограничена до инвестициите или технологиите, но и до това кой ще успее да привлече работници.