Росен Желязков: Стремим се Черно море да се превърне в сигурна връзка в Европа
- Ще успеем да убедим Народното събрание да приеме първия бюджет в евро за тази година, заяви премиерът
- Приемането на България в Шенген, прекратеният пост-мониторинг от ПАСЕ, както и готовността за членство в ОИСР, са показатели за международно признание, каза още той
Българското правителство се стреми Черно море като стратегически район за отбрана, да бъде не разделителна линия, а сигурна връзка в Европа.
Това каза премиерът Росен Желязков, който взе участие в откриването на форума "Укрепване на свободата: диалог за демокрация и отбрана" на Центъра за изследване на демокрацията. Важността да се работи за развитието на отбраната в Черно море по-късно бе потвърдена и от други участници в дискусията, сред които бившият министър на отбраната Тодор Тагарев.
"Виждаме съществуващите алианси като най-добрата защита в модерния свят. Ние сме на първа линия и на НАТО, и на Европейския съюз, а това ни дава ключова роля да изграждаме партньорства и демократични отношения. България засилва своята кибердипломация и подкрепя проекти за транспортна свързаност", каза още Желязков.
"Несамоцелната задача е да браним устойчивостта на демократичните тенденции, които трябва да бъдат отстоявани. Ще успеем да убедим Народното събрание да приеме първия бюджет в евро за тази година", заяви премиерът.
"Много правителства положиха старание да преодоляват трудностите, да се борим за международно признание. Тези показатели са приемането ни в Шенген, прекратеният пост-мониторинг от ПАСЕ, който показва, че макар и трудно, получаваме признание за реформите във върховенството на закона. Освен това, България е готова за членство и в ОИСР за по-голяма интеграция", обясни той.
Политиката на правителството била насочена към децата и тяхното образование, защото ключово за развитието на страната било именно те да получават целенасочено финансиране и грижа.
"За следващото поколение важно е образованието, което трябва да подготви следващите граждани за демокрацията. То ще я защитава не само с идеи, а и с технологична компетентност", обясни премиерът.
Сигурността в Европа не може да почива само на ценности, трябва да се подкрепя и от нужния капацитет за защитата им, категоричен бе той. Затова защитата на демокрацията не трябвало да се гледа само като отбранителна политика, но и като идеология и психология.
"Нашата ситуация ни помага не само да разкриваме, но и да противодействаме на всички форми на кибератаки. В момента сме на кръстопът, когато свободата и просперитета са тясно свързани с демократичната устойчивост. Пресечната точка е онова място, където лежи ключа за доверието в институциите и вярата в нашата обществена сплотеност. Само сплотени демокрациите могат да преодолеят заплахите от множество фронтове", коментира премиерът.
Той бе категоричен, че "вододелът", който разделя света е ясен: традиционните демокрации на Запад и "тематичните съюзи с ясна насоченост", сред които Китай, Русия, Иран, Северна Корея.
"Те оспорват западните принципи на демокрацията, като знак за това е войната в Украйна. Всичко е насочено към дестабилизация на Украйна, Европа и демокрацията. Като центристка евроатлантическа коалиция (правителството- бел.ред.), приоритизираме евро бъдещето на Украйна като част от обединена Европа", заяви премиерът.
И допълни: "Укрепването на свободата означава изграждането на граждани, които разбират както своите права, така и своите отговорности. Да различават истината от манипулацията. Нашият суверенитет е сигурен само, когато гражданите имат доверие в своята демокрация. Когато изградим увереност в институциите, осланяме се на партньорствата, тогава хората ще повярват в демокрацията и ще отстояват своята свобода."