Откриха състезателен гълъб, намазан с отрова и с подрязани крила в Ракитово (Снимки)
Състезателен гълъб е бил намазан с отрова и оставен на половин километър от пазарджишкия град Ракитово, придвижил се сам до крайна къща, където е намерен от гълъбовъд.
За случилото се съобщи за "24 часа" Кемал Осман, собственик на гълъба и отдаден на хобито.
Случаят е от миналата седмица, когато Кемал научава от свой колега гълъбовъд, че негов гълъб е намерен в окаяно състояние.
Според страстния любител на пернати извършител е друг гълъбовъд от града. Прави го, за да елиминира заплахата от хищни птици - смята, че прелитащите над определен район грабливи ще изядат отровата и ще умрат.
Това е сравнително честа практика, срещу която лоялните стопани на гълъби негодуват.
Кемал има около 200 гълъба, те са негово хоби и страст, два от тях са като част от семейството му.
"Бях ги пуснал, соколът тука ги подгони и един изчезна. Всички са опръстени, записан е моят телефонен номер. В понеделник ми звъни един колега, каза ми, че в двора му намерил мой гълъб, намазан с отрова. Перата на крилата са били оскубани, така правят, за да не може да лети и да е по-лесна плячка за хищниците", разказва Кемал.
Според него е за целта е използван инсектицида ланат, който е много силно токсичен за околната среда и останалите организми. При допир с него може да доведе до отравяне - ако човек докосне гълъба и след това - устата си, например.
Намазва се вратът на птицата, за да не може да стигне до отровата като се пощи. Понякога, обаче може да се отърве само с нараняване в неравната битка и да се скрие в някой двор, където отровата да се разпространи сред домашни животни и хора, които не подозират за опасността. Или милостив човек да го гледа и храни, обаче в същото време като го пипне и край, разказва възможния сценарий Кемал.
Мъжът не е подал сигнал в полицията, защото няма как да го докаже, а и не вярва, че ще бъде разбран.
Говорил с извършителя, той си признал с неохота, но едва ли ще потвърди пред органите на реда. Той гледа над 500 птици и търгува с тях.
Притесненията на Кемал са, че ако стане сериозен инцидент и пострада човек, може да държат него отговорен, тъй-като на пръстена на птицата са записани неговите данни.
Смята, че колегата му е заловил неговия гълъб и го е направил смъртоносна примамка. Гълъбчето, обаче е оцеляло и тръгнало да се прибира пеша надолу, тъй като не може да полети без крила. Успява да се придвижи на 500 м до първите къщи на Ракитово. Цял ден стояло на оградата, както си е намазано с отрова.
Не знам как него е видяло някое дете, вметва Кемал.
На поляната край Ракитово има остатъци от десетки мъртви гълъби и перушина.
Сега соколът ги гони по ниското, затова ги мажат и хвърлят по земята. През лятото ги мажат и ги пускат да летят. Тогава соколите летят високо. Някой път го хване, някой път пък течение отнесе гълъба към друго място.
Трудно е да се разбере логиката на човек, който прибягва до подобен способ, за да защити собствените си гълъби.
Те смятат, че след като соколът си има район, ще се отрови и така проблемът ще се реши. Но след това ще дойдат други хищници, не е това начинът.
Цивилизованият начин е да се боядисат гълъбите така, че да заприличат на хищна птица и да заблудят нападателите си. Това става все по-разпространена практика в бранша.
За да няма конфликт, всеки трябва да промени начина, по който си пази птиците, убеден е Кемал.
Аз, примерно, моите си ги пръскам с един спрей, по гърба и по опашката, правя ги да приличат на хищници и така соколът не ги атакува. Трудоемко е, но няма как.
В Ракитово, с население около 7000 души, има повече от 100 гълъбовъди.
Районът около Пловдив и Пазарджик е известен със специализираните състезания.
За Кемал всички 200 птици са безценни, а две от тях - 13-годишни, са като част от семейството.
А иначе, най-скъпите са тези, които могат да летят по 8, 10, 12 часа.
Качват се на 2000 м. височина и кръжат на нея в диаметър от половин километър - състезанието е за издръжливост.
Докато се стигне до там се минава дълъг път, от "сухи тренировки", изискващи много търпение и усърдие.
Докато се обучи - пуснеш ли го, вече не е мой. Не знаеш дали ще се върне. Те затова си има тънкости, да ги пускаме бавно и постепенно, да ги научим и като го научиш, вече той си знае мястото и не мърда. Но докато го научиш, има шанс да го да иде на друго място. Това се е случило с този гълъб.
Състезанията с гълъби имат дълга история, стават все по-популярни и разпространени в световен мащаб, общността на любителите на гълъби я счита за спорт, а не просто за хоби. Гълъбите се състезават най-често за издръжливост – т.е. непрекъснати полети, които могат да продължат от няколко до 22+ часа (високолетящи гълъби и типлери), и за скорост на дълги разстояния – от 100 до над 1000 км (пощенски/спортни гълъби).
За постигане на добри резултати в състезанията, гълъбите се размножават и селектират целенасочено в продължение на години. Добрата кондиция и дисциплина на птиците, които са важни за състезанията, се постигат с много отдаденост, време и ресурси от страна на гълъбовъда.
Ползват се специални хранителни диети и тренировъчен режим за птиците.
Освен личната привързаност на любителите към техните птици, висококачествените състезателни гълъби могат да осигурят значителни икономически приходи – гълъбите шампиони и тяхното поколение се продават на високи цени – за България до хиляди левове.
Докато броят на любителите на гълъби изглежда бавно намалява в Европа, интересът в Азия нараства – в Пекин има 100 000 любители, в Тайван те са половин милион. Въпреки това, Европа все още играе централна роля в спорта с гълъби (особено Великобритания за типлерите; и Белгия и Холандия за спортните гълъби).
По време на състезателния сезон значителен брой спортни гълъби не оцеляват.
Причините са различни - лошо време, заболяване или недостатъчни навигационни умения, сблъсък с електропроводи и т.н.
Безспорно, обаче, общото мнение на хората от бранша, е че хищните птици са най-голямата заплаха за техните гълъби - голям и малък ястреб, сокола скитник и малкият орел.
Различните видове хищни птици имат различни предпочитания и хранителен спектър като рядко се наблюдава специализация към един тип жертви.
В България любителите на спортни и високолетящи гълъби са организирани в над 100 местни клуба с 1000 членове, които са групирани в национални организации – една асоциация и две федерации.
Гълъбарите (особено тези, които отглеждат високолетящи гълъби) и хищните птици са в конфликт от години.
В периода на размножаване хищниците ловуват интензивно, така атаките върху домашните гълъби, които са лесна плячка, се увеличават.
Високолетящите гълъби летят дълго и образуват ята — това ги прави привлекателна „мишена" за соколи и ястреби.
За гълъбарите загубата на състезателни птици е сериозен финансов и емоционален удар и това усилва желанието за бързо и решително действие.