България отбелязва 36 години от падането на комунистическия режим
На 10 ноември 1989 г., по време на пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП), след 35 години начело на държавата, Тодор Живков е освободен от поста генерален секретар.
Превратът и искането за оставка са организирани от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов.
Организацията започва няколко месеца преди това.
На последната среща на социалистическите лидери в Букурещ съветският лидер Михаил Горбачов дава знак, че краят на Живков наближава, като отказва да се види с него, но се среща с Луканов. На срещата на кафе руснакът го уверява, че "всичко ще е наред". Тоест, всичко в България ще стане по начина, по който е договорено преди това между Горбачов и Петър Младенов в Москва.
Часове преди пленума Тодор Живков се среща със съветския посланик Виктор Шарапов, който според очевидци го е предупредил да си "стяга багажа".
Живков е наясно, че ще бъде отстранен, но се надява до последно да бъде оставен на поста председател на Държавния съвет.
Изненадата му на пленума, според очевидци тогава, е, че той ще бъде лишен дори от тази позиция. Принуден е да се оттегли, след като предложението е подкрепено дори от най-близкото му обкръжение и на негово място е утвърден Петър Младенов.
Със свалянето му от власт започват политическите промени в България, преходът на страната към демокрация и пазарната икономика.
След 10 ноември 1989 т. започват първите граждански прояви, митинги и създаването на опозиционни организации като Съюза на демократичните сили (СДС). Българите за пръв път излизат на улицата, за да поискат свобода и демокрация.