36 г. "демокрация и свобода" в Европа. Как пада Берлинската стена (Галерия)
Европа отбелязва 36 години от падането на Берлинската стена и обединението на Европа. В Германия датата 9 ноември е още по-специална, защото се отбелязват три важни годишнини.
Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер ще бъде днес домакин на официална церемония, отбелязваща ключовите събития от 9 ноември в германската история - провъзгласяването на републиката през 1918 г., нацистките погроми срещу евреите през 1938 г. и падането на Берлинската стена през 1989 г. Щайнмайер ще произнесе реч в резиденцията си в двореца "Белвю" в Берлин, фокусирана върху защитата на демокрацията в Германия. От канцеларията на президента заявиха, че 9 ноември "отразява както зората на демокрацията и свободата, така и ужасите на тиранията и антисемитизма", както и че разбирането на "моментите на смелост и човечност, както и на бездната на диктатурата и унищожаването на човешкото достойнство носи важни уроци за настоящето".
През 1918 г. абдикацията на кайзер Вилхелм Втори проправя пътя за провъзгласяването на републиката, през 1938 г. нацисткият режим разпалва национални атаки, белязали началото на систематичното избиване на евреи и рязкото увеличаване на преследването им, а през 1989 г. падането на Берлинската стена бележи края на разделението на Германия и началото на обединението.
В Лондон също ще има церемония, в която ще участват крал Чарлз Трети и премиерът
Как обаче пада Берлинската стена?
На 23 август 1989 г. Унгария отменя ограниченията на границата си с Австрия и много бежанци от Германската демократична република се възползват. Малко след това през септември лидерът на ГДР Ерих Хонекер подава оставка. На 9 ноември министър-председателят на Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от ГДР. Това изненадва журналистите и съобщението се предава светкавично от западните медии. Резултатът е моментален. Хиляди граждани на Източен Берлин се струпват на граничните пунктове. Граничарите обаче не са получили ясни инструкции и под напрежението от наплива на прииждащите хора вдигат бариерите. Семейства и приятели се събират отново след 28 години раздяла и да преминат отвъд стената.
От източната страна на стената до самия ѝ край тя е възприемана като символ на отчуждението, а на Запад стената се превръща в платно за много художници - професионалисти и аматьори. През 1989 г. тя се превръща в километрова изложба на графити, някои от които са с висока художествена стойност. Някои от картините изобразяват обединението на Европа, на разделените семейства и приятели.
След бутането на стената части от нея се превръщат в търговска стока. Части от нея са откупени в САЩ, например от компанията „Майкрософт", има и в щаба на ЦРУ. Малцина знаят, че част от нея е и на централно място в София до НДК край Мемориала на жертвите на тоталитаризма. Късът е дарен на столицата на 16 май 2006 г. Стената е широко засегната и в музиката. Пинк Флойд имат албум „Стената". Те правят голямо шоу в Берлин на 21 юли 1990 г. по повод на падането на стената, гледан от 350 хил. души и от още 500 млн. души на живо по телевизията.
И до днес са запазени няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац, край река Шпрее и на Бернауер Щрасе.