"Мисис баба" Дони Василева: Бях жертва на изнасилване

09.11.2025 10:45
Дони Василева Кадър: Нова

"Мисис баба" Дони Василева сподели едно от най-болезнените нещо, през които е минала, травма, пазена в мълчание десетилетия – денят, когато е изнасилена от свой клиент. „Това беше най-трудното нещо, което трябваше да изживея още много пъти, пишейки. До последния ден, преди да предам книгата за печат, не бях сигурна дали ще оставя тази глава, защото никога през целия си живот абсолютно на никого не бях го споделила." Днес Мис Баба говори пред Мон Дьо по Нова не само за себе си, а и за всички жени, които носят сходна рана. Посланието ѝ е ясно и силно: „Не носете тази рана. Не трябва да се чувствате виновни." Тя напомня, че през 90-те много жени са преживели подобно насилие, без справедливост и без глас. „Ние живеем сред хора, които са правили подобни неща. И вероятно и днес се случва. За да си позволят дори да си помислят да го правят, това означава, че тези хора са силни хора. По някакъв начин." Но в края на всичко, Дони вярва в едно: „Няма нищо по-силно на този свят от истината. Само тя не може да бъде съборена.", заключва Мис Баба.

Зад усмивката ѝ стои живот, белязан от тежки изпитания – ранна сватба, майчинство на 16 и загуби, които биха пречупили мнозина. Само на 19 години тя вече е преживяла смъртта на своето дете, на майка си и края на брака си. „Когато казах „да", бях дете и вярвах, че ме чака най-доброто", спомня си тя. Но съдбата ѝ поднася жестоки уроци – болестта на първородния ѝ син Иван, диагностициран с хидроцефалия след вирусен менингит, бележи началото на нейното принудително порастване. „Тогава осъзнах, че с детството е свършено", признава Дони.

Раната обаче остава завинаги, Дони Василева се връща към най-тежкия момент от живота си – загубата на първородния си син. „Тези две седмици се оказаха фатални. Детето щеше да живее още, ако аз се грижех за него или майка ми", споделя тя. Споменът за последната среща със сина ѝ Иван е толкова болезнен, че паметта отказва да го възпроизведе. „О, това е в деня на погребението. Не го помня. Аз помня аромата му", казва Дони. В една от книгите си тя описва момента, в който го вижда за последен път – „когато го извадих от камерата и сълзите ми започнаха да падат върху лицето му... започнаха да го размразяват". Мирисът на бебешка кожа, споменът за невинността и тъгата се преплитат в един миг, който остава завинаги в сърцето ѝ. „Той беше на две години, но за мен беше бебе." Тогава, бременна със своето трето дете, тя се моли с отчаяна вяра: „Истински се страхувах дали от тази болка няма да направя нещо на плода... Страховете бяха още по-големи.", допълва тя.

Пред Мон Дьо, Дони разкрива и една от най-загадъчните и трудни страници от живота си – срещата ѝ с „тъмните сили", в които дълго време не вярвала. „Много хора, и аз съм една от тях, не вярват в магии... но се оказа, че съществуват такива тъмни сили", признава тя. Болест, която остава без обяснение, я довежда до ръба на живота. „Аз гаснех като свещ, буквално се стопявах. Бях 50 килограма, лежах в леглото и нямах сили да стана", спомня си тя.

Лекарите сменят диагнози, но никой не открива причина за състоянието ѝ – сякаш нещо отвъд разума изсмуква жизнената ѝ енергия. Тогава, в този мрачен период, в живота ѝ се появява човек, за когото по-късно ще говори цяла България – Валентин Димитров, по-известен като Вальо Топлото. „Тези имена, които съм преценила, съм ги сменила. И едно от тях е името на Вальо – Топлото", казва Дони и бърза да уточни: „Това е много преди той да стане известен... Не бих искала някой да остане с впечатлението, че съм била част от живота му в този период." За нея това е била още една история, започнала с „чиста и истинска любов", преди съдбата отново да ѝ покаже, че дори светлите чувства могат да бъдат

Дони Василева си спомня с благодарност моментът на раздялата си с бившият шеф на „Топлофикация": „И съм благодарна до ден днешен на най-добрия му приятел, който една сутрин рано позвъни на вратата ми и каза: 'Събери си нещата и си тръгвай'", разказва тя. Изненадана и объркана, тогава Дони не разбира защо трябва да си тръгне. „Той седна срещу мен и каза: „Защото вие никога няма да бъдете семейство с Валентин. Аз снощи го напих с цел да го накарам да се разговори и той ми призна, че ти си жената на живота му, но никога няма да приеме децата ти." За Дони това е бил момент на осъзнаване — не просто край на една връзка, а начало на спасение.

Други от Възход и падение

Актрисата Мишел Йео ще получи звезда на Алеята на славата

Актрисата и носителка на "Оскар" Мишел Йео ще получи звезда на холивудската Алея на славата, съобщи сайтът на популярната атракция. Звездата на 63-годишната Йео ще бъде 2836-ата на прочутата алея в

Погрешно го записват Кристо в Испания, но сега се връща там вече като големия Христо Стоичков

28-годишният актьор, който ще влезе в ролята на футболната легенда, се запалил по професията покрай филмите с Жан-Клод ван Дам Славата на Христо Стоичков започва от България

На 15 февруари рожден ден имат

Николай Берковски, отговорен секретар на в. “Българска армия” Акад. Ангел Гълъбов, вирусолог Д-р Цветко Георгиев, завеждащ на Отделението по хирургия на новороденото в УМБАЛСМ “Пирогов” Проф

Новият тв сезон започва! Драма с Нети пренася в 90-те, Юлиан Костов водещ на играта The Floor

Две умни игри, три кулинарни надпревари и чисто нов български сериал. Това са акцентите в пролетния тв сезон, който започва в понеделник и за Би Ти Ви, и за Нова тв

Кристо на корицата на „Кориере дела сера" за 150 г. от създаването на вестника

Италианският всекидневник „Кориере дела сера" избра творба на българския художник Кристо, за да отбележи 150-годишнината от своето създаване. Произведението, досега непоказвано

>