Държавата в опит да осветли реалните пари в над 50 000 магазини и ресторанти, за да влязат още 500 млн. евро в хазната
- Търговците не са принудени да ползват определен продукт, могат само да декларират софтуера за отчитане на продажбите, който използват и в момента
- Доброволно близо 6000 обекта вече работят с някои от 500-те, одобрени от НАП
Държавата планира да осветли оборотите на над 50 хиляди магазини и ресторанти, които в момента отчитат парите, с които им плащат клиентите, с неизвестни за данъчните софтуери.
Това е причината Министерството на финансите с бюджета за 2026 г. да предлага търговците в България да ползват софтуер за отчитане на продажбите, който е одобрен от НАП. Като мотиви се посочва, че въвеждането на това изискване цели да ограничи укриването на обороти и манипулациите.
Според разчети на експерти по данъците въвеждането на подобно изискване ще позволи в бюджета да влязат няколкостотин милиона повече. Неофициални данни сочат, че става дума за суми 500 млн. и 1 млрд. евро годишно.
Ивайло Мирчев, лидер на ДБ, обяви във фейсбук, че използването на софтуер за управление на продажбите в търговския обект - СУПТО, ще е удар върху бизнеса.
“24 часа” се опита да изясни предложението, залегнало в заключителните разпоредби на проектобюджета на държавата.
В НАП са категорични, че
по никакъв начин не става дума за определен тип софтуер, който фирмите са длъжни да закупят
Бизнесът трябва да декларира в данъчната агенция данните за тези софтуери, които използва. Те задължително обаче трябва да са в съответствие с изискванията на Наредба 18, която стопира укриването на приходи. В момента има търговски обекти, които използват софтуери без връзка със задължителните фискални касови апарати, и по този начин не се отчитат приходи и не се издават документи.
От публична информация на сайта на НАП става ясно, че през регистрираните при тях софтуери, които са 500 на брой, а не определен вид, данъчните могат да проследяват по-добре дейността на фирмите.
Едва 5934 търговци използват някой от софтуера от списъка с одобрени от данъчната администрация при приблизително 250 000 - 300 000 регистрирани фискални устройства.
Около 50 000 обекта отчитат оборотите си с други програми и софтуерни продукти. Те би трябвало задължително да обработват и съхраняват автоматизирано данни, включващи най-малко вид, брой и единична цена на стоки или услуги, както и
текущо проследяване на процеса по продажба в магазина
или ресторанта Проверки на данъчните инспектори обаче показват, че при тези различни софтуери има опция за въвеждане на данни избирателно и ръчно. А това позволява на търговците да не отчитат част от продажбите и съответно да не платят данъците за тях.
На сайта на НАП се посочва, че в търговски обект софтуерът задължително управлява всички работещи фискални устройства.
С предложените сега промени
търговците не се задължават да ползват точно определен софтуер,
а да изберат някой от 500-те от списъка на НАП или да декларират данните за софтуерите, които използват в момента. Важно е, че не самият търговец трябва да направи това, а производителят или разпространителят на въпросния софтуер.
Кратките срокове - предлага се промяната да влезе в сила от 1 април, и потенциални допълнителни разходи, притесняват част от бизнеса.
Поверка показва, че няма единна тарифа за СУПТО - цените зависят от абонамент, лиценз и поддръжка, интеграция с касовата техника, броя на обектите и допълнителните модули.
От обявените в интернет оферти може да се види, че
решения за малък магазин струват 180-200 лева годишно
за базов абонамент. За по-малки вериги и единични обекти това е реалистична стойност при стандартна конфигурация.
При среден бизнес внедряването често включва еднократна покупка плюс такси за облачна услуга или поддръжка. Така за големи вериги с много търговски обекти цената може да стигне две или три хиляди лева.
Преди пет години - през 2020 г., темата за използване на СУПТО също беше в центъра на оживен дебат. Тогава бяха приети промени във въпросната Наредба 18, с които се въвеждаше изискване за използване на софтуери от списъка на НАП.
Част от изискванията, свързани с деклариране и задължението производителите и разпространителите да декларират софтуерите си пред данъчните, обаче бяха обжалвани. Тогава Върховният административен съд отмени няколко текста, част от които са с мотив за неспазването на процедурата за обсъждане и приемане на разпоредбата. Част от тях и за изискванията за софтуерите след изпълнение на това изискване са включени в наредбата.