Дигитален “сух режим” само ще роди черен пазар за профили
И сега има софтуери, с които родителите могат да ограничат времето на малките пред екрана и да блокират определено съдържание
С този интернет цяло едно поколение навърши 18 години още на 13. Просто защото искаше да влезе в онези сайтове с по-специфичното съдържание. Иронията е, че някои от родителите на тези деца днес викат “трябва да се забранят социалните мрежи за децата”, трупайки лайкове в пенсионерския фейсбук. Същото е като да забраниш на тийнейджърите да мечтаят, да се влюбват или да слушат бунтарска музика с цинични текстове – хубаво на думи, невъзможно на практика.
Историята е доказала колко смешни са забраните, когато се опитват да спрат човешкото любопитство. Америка никога не е била по-пияна, отколкото по времето на сухия режим. Колкото повече се крие алкохолът, толкова повече хората го търсят. Забраненото винаги има вкус на още и често е по-силният стимул, който кара сивата икономика да цъфти.
Интернет не е кутия цигари зад щанда, която може да се продава само срещу лична карта. Той е навсякъде: в телефона, в часовника, в компютъра в училище, в телевизора, дори в рутера на съседа. Децата не просто влизат в мрежата – те живеят в нея. И всеки опит за “дигитален сух режим” ще има същия ефект като онзи американски експеримент от 20-те години на миналия век - ще роди черен пазар, само че този път не за уиски, а за профили.
Няма стена, която да спре 14-годишно хлапе, решило да си направи TikTok, дори без телефон. Ще вземе устройството на приятел, ще отвори браузъра в инкогнито режим и ще влезе не през приложението, а през сайта. Ще ползва чужд акаунт, ще смени годината на раждане, ще натисне “Да, навършил съм 18”. И готово – в мрежата е.
Първите профили във Facebook се появиха още по времето, когато Бойко Борисов беше кмет на София, а главният секретар на МВР Мирослав Рашков извеждаше “Локомотив” (Горна Оряховица) на терена с капитанската лента на ръка. Да влезеш във Facebook и MySpace тогава, беше като да преминеш нелегално границата към света на възрастните. Форумите и сайтовете за запознанства бяха граничният пункт. Тогавашните тийнове научиха понятия като лайк и фолоуър между изстискванията на две пъпки, но политиците - и тогава, и сега, така и не схванаха разликата между внимание и престараване. Може би защото тогава в в ушите им кънтяха Linkin Park, надути от скапаните колонки на децата им, които пращяха преди обаждане по джиесема. Така между 2 решени кръстословици те отгледаха Исус от Предградията (по едноименната песен на пънк рок титаните Green Day, оформила цяла една генерация). Интернет не просто свърза поколенията - той ги смеси, ускори, размаза границите. Детството се стопи между сторита, коментари и лайкове.
Днес всяко дете държи в ръцете си цялото знание и цялата глупост на човечеството. В TikTok може да се види едновременно обяснение на квантовата физика и клип как някой ближе батерия, за да провери напрежението. Алгоритмите не познават възрастта, те познават вниманието. А вниманието на дете е като топка в училищния двор – хвърлиш я на едно място и никой не знае накъде ще отскочи.
Франция вече обсъжда регистрация в социална мрежа само срещу лична карта. В няколко щата на САЩ искат задължително родителско съгласие. Но децата винаги са крачка напред – те мислят в ритъма на интернет, говорят на неговия език. Докато възрастните обсъждат закона, те вече са си направили нов акаунт. Забраните не спират процеса, те само го изместват в по-тъмните ъгли на мрежата, където става по-потайно и по-опасно.
Ако телефонът бъде скрит, ще се намери компютърът в училище. Ако Wi-Fi връзката бъде блокирана, ще се използва мобилният интернет или мрежата на кафенето. Ако приложението бъде изтрито, достъпът ще стане през браузър. Ако екранът бъде ограничен, ще се гледа чужд. Това не е бунт, а чисто човешко любопитство. И то не се заключва с парола.
Българският опит го доказва най-добре. Когато забраниха балоните с райски газ за непълнолетни, се появиха вейповете. Когато ограничиха и тях, дойдоха енергийните снифове. Невидимата ръка на пазара е готова да хване всеки опит за затръшване на врата както Джиджи Буфон шут към 7-метровата рамка.
Решението не е в забраните, а в доверието и образованието. Социалните мрежи няма как да се спрат, но децата могат да се научат да ги разбират. Да различават истина от измислица, реалност от филтър, внимание от изнудване. Да разберат, че стойността не се измерва в харесвания. Разговорът за интернет не трябва да звучи като морална паника, а като част от нормалния живот – защото такава е и самата мрежа.
Истинската защита не е в забраните, а в инструментите и навиците. Софтуери като Google Family Link или функцията Screen Time (Екранно време) на Apple дават на родителите възможност да ограничат времето пред екрана, да блокират съдържание за възрастни, хазарт или насилие, да спрат непроверени приложения. Някои дори засичат опасни думи и алармират при признаци на тормоз, изнудване или депресия. Това не е шпионаж, а грижа.
Интернет не е враг. Той е огледалото на света, само че без грим. Ако децата не бъдат научени да се оглеждат в него, ще се изгубят в отражението. И нито един закон няма да ги върне. Всеки забранен профил ще се роди наново, всяко свалено видео ще бъде качено пак. Единствената защита е съзнанието – способността да мислиш, да разбираш, да различаваш.
И тук идва най-голямата ирония: поколението, което искаше да порасне по-бързо, днес първо се обяви против това децата да растат. Но е късно. Интернет ги направи пълнолетни, преди да вземат лична карта. Научи ги да спорят с възрастни, да снимат, да монтират, да продават себе си. И когато те станат истински пълнолетни, ще се окаже, че възрастните са тези, които не са дорасли за тях.
Защото в крайна сметка няма бутон “Забрани”. И дори да имаше, първи биха го изключили именно децата – онези, които вече живеят в свят, в който пълнолетието идва с интернет, а не с личната карта. И тогава политиците може би най-сетне ще чуят ехото на Честър Бенингтън, покойния фронтмен на Linkin Park - What I’ve done (Какво направих). В този момент родeните с падането на Берлинската стена, макар да не са искали, ще са станали част от one nation, controlled by the media. А техните деца ще чуят песента от детството на родителите си и ще пеят с Тим Макларът от Rise Against:
We are the children of the last generation,
we are the ones who were left behind
(Ние сме децата от последното поколение,
Ние сме изоставените)