Вазов и Лили Иванова сред будителите, всеки 2-и убеден, че културата са обичаите и езикът (Графика)
- Интернет учи на култура 34% от младите
- Едва 28% я свързват с литература, на театър у нас се ходи средно 1,2 пъти годишно, но все пак изкуството вълнува все повече хора
Кои са будителите за българина, какво формира културните му предпочитания и как се измерват духовното му развитие и отношението към изкуството - това проверява проучване на Националния център за парламентарни изследвания. То е проведено сред 1000 души през септември, но се публикува в навечерието на Деня на народните будители.
Иван Вазов е на първо място в класацията за хората, допринесли най-много за културното развитие на страната. Редом с него са имена като Лили Иванова, Георги Господинов, Васко Василев, Васил Найденов, Людмила Живкова и др.
Интересен факт е, че в класацията на българите за културно влияние, включващи общо 203 имена, Васил Левски се нарежда преди Паисий Хилендарски и създателите на българската азбука св. св. Кирил и Методий. В списъка влизат още Христо Ботев, Никола Вапцаров, Любен Каравелов, цар Симеон Велики. (Виж топ 15 в инфографиката.)
Какво формира културните предпочитания на българина? Най-вече семейството, то е посочено от 2/3 от интервюираните и по сравнителните данни от 2018 г. има все по-важна роля. На второ място са приятелите, посочени от над половината. Сред тях са най-вече младежите от големите градове. На трето място е училището, на четвърто - медиите с 35,5%. За тях обаче социолозите посочват, че вероятно немалка част от хората не осъзнават значителното им влияние. Веднага след това е интернет с 34,2%, които са посочени от анкетираните на между 18 и 29 години. Далеч назад е университетът с едва 23%.
Българинът ходи на все повече културни мероприятия, но
го спират цената на билетите
и липсата на разнообразие в малките населени места. Любими са му концертите и театърът, силно притеснен е за българските традиции.
Когато чуе “култура”, българинът си представя най-вече традиции, език и обичаи. Това са посочили почти половината участници в проучването. За 40% асоциацията са различните видове изкуства - живопис, скулптура, музика, театър, архитектура. 28% си представят текст - литература, поезия и драматургия, а 27% я свързват с образованието. През 2018 г. на същия въпрос на второ място 37% от българите са поставили местата за култура - музеи, театри, кинозали, опера, сега този дял е двойно по-малък, което говори за постепенното усложняване на общественото разбиране за същността на културата.
Българските изкуства и култура представляват все по-голям интерес. Напълно незаинтересовани през 2018 г. са били 9,4%, сега делът им спада до 5,6%. А осезаемо расте броят на тези, които се интересуват от изкуство - от 55% на 62%. Нискообразовани, с ниски доходи и от малки населени места са тези, които не се вълнуват, но тук възможно обяснение са ограниченият достъп до културни прояви и липсата на финанси.
Тенденцията е негативна по отношение на чуждите култури. Въпреки все по-пълната евроинтеграция с влизането в Шенген и еврозоната българинът все по-малко се интересува какво става извън страната. 1/5 трайно не се интересуват от културата в страните от ЕС, още повече - извън него. Профилът им съвпадат с този на хората, които не ги вълнува и българската култура - нискообразовани, с ниски доходи и живеят в малки градове и села. Обратно, проявяващите сериозен интерес към чуждестранната култура по-често са столичани между 18 и 49 г. с добри заплати и висше образование.
“Тази картина оформя
2 основни групи в българското общество -
на по-образованите, професионално реализирани, с по-широк и космополитен мироглед спрямо културата в нейното многообразие и на българите с по-ниско образование или по-ниски доходи, с ограничен достъп до културни събития поради тяхното местоживеене или напълно изолирани от полето на културата”, пишат анализаторите в доклада си.
Места за изкуство има, видно е от резултатите. Почти всички - 98,2%, са посочили, че в населеното място, в което живеят, има читалище. 31,4% имат опера в градовете си, 45,1% - университет, а 51,6% - младежки дом. Много повече са библиотеките, училищата, музеите, изложбените зали, образователните курсове, кината, галериите и театрите. Положително е още, че 90% са заявили, че в населените им места се провеждат културни събития, за 50% дори са чести.
Българинът ходи средно на година 1,5 пъти на концерт, 1,4 пъти на кино и спортно мероприятие, 1,2 пъти на театър, веднъж на изложба или музей, а
на симфоничен концерт, опера или балет - веднъж на 3 г.
Намалява интересът към киното и спорта, увеличава се към концертите, театъра и операта. Най-често ходят в компанията на приятели.
Високите цени на билетите са основната пречка за 17,6%, като делът на хората, за които това е проблем, е най-висок за последните 20 г.
Българинът обича да гледа изкуство, но не и да го създава. Едва 15% са посочили, че предпочитат да са активни участници в създаването на културни продукти. За сравнение - докато близо половината от европейците са участвали в активна индивидуална или групова артистична дейност през последната година, сочи изследване на Евробарометър.
Повечето анкетирани обаче променят нагласата си, ако става въпрос за събития, насочени към запазването на родната култура - склонните да участват скачат на 77%. Причината навярно се крие в безпокойството на българина, че обичаите ни са застрашени от изчезване - на това мнение са 65% от хората.