11 г. от ада в "Аспарухово": водата отнася мъжа на Христина с леглото, докато спи, тя се спасява върху изкоренено дърво
Елените върнаха спомените от кошмара, който местните хора наричат "стогодишната вълна". Сами събрали пари и направили паметна плоча за 13-те загинали
Погромът изкоренява дърво и го довлича до портата на Христина. Така тя като по чудо се спасява, докато мъжът ѝ се носи по вълната - както е бил заспал на леглото. По късно
го намират на повече от половин километър, на автобусна спирка, мъртъв
11 години по-късно във варненския кв. “Аспарухово” е спокойно. Само там, където на 19 юни 2014 г. внезапна река потече от местността Джанавара по близките улици и помете хора, къщи, коли и дървета, отпечатъците стоят. Най-вече по лицата на хората, с които говоря.
Животът продължава, мнозина са позабравили случилото се, наричат го помежду си “стогодишната вълна”. На улицата, на която 13 души загубиха живота си - “Горна студена”, местните събрали пари и направили паметна плоча до чешмата - за да не бъде забравено нищо.
Няма как да забравят потопа семействата, които загубиха свои близки във водната стихия, между тях и деца.
Христина Бошнакова успява да се спаси, но губи мъжа си. По-късно научава, че водата го е носила, както е на леглото, чак до автобусната спирка. Но пристигнал там мъртъв.
Към 4-5 м вода имаше, идваше откъм Джанавара. Аз бях в къщата на сина ми, на двора. Изведнъж дойде голямата вода, за минути довлече едно дърво, огромно, с корена, то се заклещи някак пред портата. Аз се качих на него и не мръднах. Това ме спаси. Господ ми го прати, разказва 70-годишната жена, като се прекръства.
Намирам я с майстор, когото е наела да ѝ закачи улука, че се е разглобил -
като вали, пак влиза вода в къщата. Ужасява се от дъжда
и щом го усети, бърза да се скрие. И обезопасява както може новата къща.
След като 9 години живее под наем в съседната - стара и мухлясала, най-накрая успява да свърти нов дом. Парите, които получава, след като печели дело и успява да осъди общината, не са много, но помагат. Синът ѝ заема втория етаж, но живее в Германия - иначе няма как да изплатят имота.
Водата ни взе всичко, разцепи къщата на две. Силна вода имаше. Много голяма вода, връща спомените жената.
Къщата на ул. “Горна студена” 68 вече я няма, по-късно от кметството ще ѝ кажат, че е била незаконна. Експертизи ще покажат, че там не е трябвало да има постройки - подобно на Елените, които върнаха ада в умовете и на хората от “Аспарухово”.
Виновник се оказва дъждът, разследването не намери други
Съдът отсъжда, че имуществените и неимуществените вреди и човешките жертви от наводнението в кв. “Аспарухово” са причинени единствено от екстремността на природното събитие, а останалите фактори като свлачища, битови и строителни отпадъци, изградените постройки по протежението на дерето и в самото дере не са основната причина за щетите.
Наследниците и семействата на загиналите обаче
успяха да осъдят
общината за това, че не е поддържала деретата
Това им отнема години.
Девет години се точи дело, девет години, след което ни казаха, че никой не е виновен. Освен природата, обяснява Христина.
Тя разказва със сълзи на очи за нейната приятелка Жана, която губи 28-годишната си дъщеря и две малки внучета. Били затворени в стая и не могли да излязат.
В деня, който винаги ще помнят в квартала, дворът на къщата на Жана е пълен с 9 от любимите ѝ хора - деца, внуци и приятели, завърнали се скоро от Германия, където работят. Домът на ул. “Горна студена” № 68 е бил със застроена площ от 32 кв.м, с издаден нотариален акт от 2011 г.
Както си празнували, внезапно мощна вълна от вода, кал, дървета и боклуци се появила откъм гората, препълнила непочистеното дере между улиците “Калач” и “Горна студена” и ги заляла.
Приливната вълна съборила стената на къщата и въпреки опитите на възрастните да спасят своите деца и внуци, водата и калта ги погубила. Това е записано и в документите по делото, с което Жана успява да осъди общината да изплати около 400 000 лв.
Самата тя загубила съзнание от удар в главата. Стихията я повлякла надолу по пътя си и тя била намерена и спасена от рибари на около 500 м след къщата ѝ.
Само в тази къща загиналите са 8, сред тях единствената ѝ дъщеря, двамата
ѝ единствени внуци, както и сестра ѝ.
Установено е, че дерето, започващо в извънурбанизираната територия, е било заприщено от натрупана пръст вследствие на стари ерозионни процеси, паднали дървета, сухи клони и листа, както и от две постройки на територията на военно поделение над кв. “Аспарухово”. Освен това по протежението на дерето е имало нерегламентирано сметище, в което години наред са били струпвани стари гуми, строителни материали и покъщнина. Дерето било обрасло в урбанизираната си част с растителност - дървета и храсти, поради което е било със силно намалена водопропускателна способност, а в някои участъци - напълно заличено спрямо околните терени.
Преди мястото, на което е била къщата, дерето е преминавало под
мост с бетонов водосток, който е бил оразмерен неправилно,
което значително намалило водопропускливостта. Освен това Община Варна е допуснала изграждането вътре в дерето на постройки и на жилищни сгради в непосредствена близост до него, които са с голяма плътност на застрояване и поради това пречат на естествения воден отток, а в случая са се превърнали в стена пред стичащите се води.
Всички тези обстоятелства са единствената причина за образуването на приливната вълна, която е помела къщата на ищцата и причинила смъртта на 8 души.
Отивам в долния край на квартала, в близост до канала - там, където водата се събира с бурна сила от горните улици. Спомням си, че и тук имаше пострадали къщи. Пред една от тях на ул. “Курск” срещам Красимир Мусачев. Лесно се помни името на улицата, казва ми той - като потъналата подводница.
Тук на 19 юни под вода остава част от двуетажната му къща, дограмата на мазето не издържа на удара на приливната вълна и се затлачва с тиня и част от съдържанието на мръсния канал, който се разкъсва.
Беше страшно! Дойде като гръм от ясно небе, въпреки че преди това валя няколко дни непрекъснато. Бяхме с жена ми и аз печах риба. Жена ми загуби ума и дума, вкопчи се в мен и не ме пуска, после като погледнах - ръката ми насинена от стискане. Прегърнах я и се опитах да я успокоя.
Него ден пък стана една пелена. Направо не се вижда, като вали. Докато се обърна, изведнъж като по река тръгнаха контейнери, коли, хладилници - надолу, ей към тая къща (показва я), събраха се един върху друг поне 20 автомобила. Отгоре някъде дойде като прилив, като ударна вълна, спомня си Красимир. И продължава с разказа:
Почвата беше напоена от продължителните валежи и не можеше повече да поема. Всичко беше заринато тука долу, всички къщи с поне 1 метър пръст и кал.
Един съсед, като видя, че бусът му тръгна, се хвърли да го подпира, но само си счупи ръката. Как ще спреш тази стихия…. абсурд.
Много сме благодарни на
доброволците, които ни помогнаха да разчистим къщите си, признателен е мъжът.
Останаха няколко дни, по едно време имаше до десетина човека в двора. Опитвах се да ги храня, въпреки че нямахме условия за готвене.
Адреналинът беше висок. Един ден гледам младеж да копае настървено. Питам го какво копае. Иска да помага, ама не знае как. Казвам му: Абе човек, то пръстта свърши, надолу е кално, това е нормално. Ако ще правиш басейн, кажи ми, да знам - шегувам се, какво да правя...
Оттогава като стане нещо - я пожар, я повече дъжд, се обаждам на кмета да го питам дали има нужда от помощ. Да върна и аз жеста.
Един от защитниците на наследници на жертвите - адвокат Михаил Томов, веднага определя ситуацията като сходна с тази на Елените. И тук става ясно, че в това дере, на естествения път водата, която може да се събере при голям дъжд, не е трябвало да има постройки.
След толкова години положението е същото –
държавата тотално е абдикирала от задълженията, които има във връзка с проверка на строежи, почистване на дерета.
Всички около 16 наследници на починалите, които завеждат дела, успяват да осъдят общината, сумите са различни.
Повечето от пострадалите заминават за чужбина, почти никой не живее тука от тях . Други и до ден днешен живеят на квартира.