КНСБ: Администрацията у нас е 98 992 души, а 542 000 са лекари, учители, полицаи
Според официалните данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение в България към второ тримесечие на 2025 г. са 2 545 900 души. От тях работещите в обществения сектор са 639 800 души (25,1% от наетите). Това пишат от КНСБ в своя анализ до медиите.
От тях т.нар. държавна администрация в изпълнителната власт са точно 98 892 души (към юни 2025 г.), разпределени, както следва:
(1) 56 385 души в централна администрация и
(2) 42 507 души в общински и областни администрации.
Това означава, че под тясното понятие „държавна администрация" (хората по ЗДС в изпълнителната власт), влизат едва 15,5% от всички наети в обществения сектор и едва 3,9% от всички наети по трудово и служебно правоотношение в икономиката.
Казано по друг начин, това прави по 1 държавен служител в централна администрация на 115 души и по 1 държавен служител на 153 души в общинските и областните администрации, ако вземем под внимание последните данни за населението на страната.
Ако ползваме данните на НСИ за администрацията в изпълнителната власт (което е най-голямото перо и обикновено то е обект на интерес за съкращаване), то за периода 2000 - 2010 г. в държавната администрация са работили средно около 110 000 души всяка година. За сравнение - за периода 2010 - 2025 г. техният брой е намалял до около 98 000 души. Следователно не нарастват, а намаляват с 12 000 души за период от 20 г.
Останалите 542 000 души от обществения сектор са: лекари, медицински сестри, учители, университетски преподаватели, социални работници, научни работници в БАН и ССА, служители в читалища, библиотеки, пазачи в затвори, непедагогически персонал в системата на училищното и предучилищното образование, неакадемичен състав в държавните висши учебни заведения и т.н. От кои от тях нямаме нужда, за да намалим тези общо 640 000 души? Но се аргументирайте защо нямаме нужда от тях, а не хвърляйте "стари дъвки".
Ще кажете МВР? Но в МВР влиза и Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" и куп други дирекции, без които няма как да се случват нещата. И в момента има недостиг на пожарникари, а оборудването им е под всякаква критика. Конкретно коя част от МВР? Но с аргументи, а не с обобщени числа, които очевидно генерализират и не дават решението на проблема.
Ще кажете и друго: Какво произвеждат тези хора? Как го мерим? Отговорът е много лесен, но за да го разберем, трябва да приемем, че държавата е фундаментът, без който няма как да се изгради подходяща социална инфраструктура.
Например, ако данъчните приходи нарастват и са рекордни, както е в момента, очевидно хората в НАП са си свършили работата. Ако пенсиите се изплащат всеки месец в срок, въпреки хилядите индексации, очевидно в НОИ кипи усилен труд. Едно е да приемеш ръст на пенсиите с две гласувания в парламента, а съвсем друго е след това всяка една пенсия в тази държава да се изчисли коректно съобразно формулата. Това последното, не го правят депутатите, нито министрите. Прави го държавната администрация в НОИ, която е получила само 5% ръст на доходите си за последните 12 месеца, и то под натиска на синдикатите.
Нека се върнем и към още една статистика – а именно как се е променил броят на наетите в обществения сектор през последните петнадесет години – толкова ли много са нараснали? Какво показват данните на НСИ – през второто тримесечие на 2010 г. те са били 724,7 хил. души, а сега по последните данни за тази година са 639,8 хил. души (второ тримесечие на 2025 г.) – това означава едно спад от 11,7%! Разбира се, този спад са дължи и на общото намаление на населението, но в частния сектор той е само 3,6%. Така, че числата са категорични – тези, на които държавата плаща не са се увеличили, а напротив.
Много е важно да кажем и къде сме спрямо останалите страни в Европа. Броят на държавните служители на човек от населението в Европа варира значително в отделните държави. Това се дължи на различни фактори, като структурата на публичния сектор, степента на централизация и обхватът на публичните услуги.
Графика 1 показва ясно, че делът на заетите в обществения сектор за периода 2019 – 2023 г. остава на почти едно и също равнище, като данните за 2024 г. и 2025 г., макар да отсъстват в базата данни на ОИСР все още, тъй като статистиката излиза със закъснение, то в НСИ са налични и лесно може да се провери, че тази тенденция се запазва и до днес. Нещо повече, България отчита по-ниска стойност от средната за страните от ОИСР и доста по-ниска от много развити икономики, членки на ОИСР и ЕС, като Норвегия, Швеция, Дания, Финландия, Франция, Белгия и т.н.
Графика 1: Дял на заетите в обществения сектор спрямо общата заетост в съответните държави в периода 2019 – 2023 г. (ОИСР)