При минимална заплата от 605 евро КТ "Подкрепа" ще сезира Конституционния съд
КТ „Подкрепа" е против всякакви опити за определяне на минималната работна заплата чрез Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Те настояват да се спазва на чл. 244 от Кодекса на труда, според който минималната работна заплата трябва да е най-малко 50 % от средната брутна работна заплата за страната за предходната година. Още преди месец стана ясно, че по тези сметки трябва са е 620,20 евро. Сумата мина обществено обсъждане и бе разгледана на тристранка.
Сега правителството пробва да я промени чрез законопроекта за ДОО и тя да е по-ниска - 605 евро." При наличие на текстове в проекта на Закона за бюджета на ДОО, противоречащи на Кодекса на труда, ние ще сезираме омбудсмана, народните представители и ще настояваме за сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност", категорични са синдикатите в своята позиция.
Вижте техните съображения:
1. Законът за бюджета на ДОО има временно действие и не може да изменя или дерогира норми от Кодекса на труда, освен ако това не е изрично прието от Народното събрание.
2. Министерският съвет е длъжен до 01.09.2025г. да определи МРЗ, съгласно чл. 244, ал.2 от КТ. Към днешна дата, 29.10.2025г. МС е нарушил разпоредбата на Кодекса на труда и не е приел ПМС за определяне на размера МРЗ. За 2026г. няма да има минимална работна заплата. Ефектите са :
- Всички възнаграждения обвързани с МРЗ ще бъдат парализирани;
- Липсва базата за социалните плащания;
- Блокиране на действащите КТД по отношение на възнагражденията, обвързани с МРЗ;
-Невъзможност да се изчисляват разходите за персонал при липса на размер за МРЗ;
- Минималният осигурителен доход, който е с 30 лв. по нисък от изчислената МРЗ съгласно КТ, ще доведе до допълнителни загуби в бюджетите на НОИ и НЗОК.
3. Опитът да се фиксира различна МРЗ в Закона за бюджета на ДОО при създаден законов механизъм за нейното определяне би бил в противоречие с Конституцията, Кодекса на труда и международните трудови стандарти.
4. Подобна практика подкопава принципа на социалния диалог и представлява превишаване на компетентност от страна на изпълнителната власт.