Илон Мъск заграби радиочестота за шпионските си сателити
Мрежата Starshield бе засечена от любител на сателитните комуникации
В нарушение на всички международни правила милиардерът Илон Мъск е успял да превземе за своите шпионски сателити радиочестота. И засега няма изгледи да бъде наказан за това.
Мистериозен сигнал от класифицирана сателитна мрежа на SpaceX, който нарушава глобалните радиоправила умишлено, е бил засечен от радиолюбител. Като е ползвана честотна лента, която трябва да е запазена за критични системи.
След като успя да създаде истинско съзвездие от гражданските си спътници Starlink, които осигуряват интернет почти на всяка точка от Земята, компанията на Илон Мъск получи договор от правителството на САЩ за секретна мрежа от шпионски сателити, наречена Starshield. Като този проект доскоро стоеше в сянка. Поне докато Скот Тили, любител на сателитите от Британска Колумбия, настроил грешна радиочестота, на която очаквал да получи само тишина. Вместо това уловил силен, стабилен сигнал, излъчван от Космоса – точно на място, откъдето не би трябвало да се чуе нищо.
Starshield е предназначена за военни и разузнавателни цели – включително сигурни комуникации, наблюдение на Земята и пренос на чувствителни данни. Сателитите ѝ се изстрелват с ракети Falcon 9 и изграждат гъста мрежа в ниска околоземна орбита. Макар детайлите по проекта да са засекретени, се смята, че Starshield ще осигурява стабилна връзка дори в условия на кибератаки или война.
За разлика от Starlink, нейния граждански еквивалент, осигуряващ глобално интернет покритие, Starshield работи предимно в сянка. Това неотдавнашно разкритие обаче повдига част от завесата и
задава нови въпроси за това как военните и търговските субекти използват Космоса
Сигналът, засечен на честотната лента 2025–2110 MHz, попада в честотен диапазон, който отдавна е запазен за комуникации от Земята към Космоса, а не обратното.
Радиочестотните ленти представляват диапазони от електромагнитния спектър, използвани за предаване на безжични сигнали – като радио, телевизия, мобилни мрежи и сателитни комуникации. Те са ценен и ограничен ресурс, защото различни технологии не могат да работят едновременно на една и съща честота, без да си пречат. Разпределението на тези ленти се извършва на международно ниво от Международния съюз по далекосъобщения (ITU), който определя кои честоти се използват за какви цели.
Всяка държава след това адаптира тези правила в своето законодателство чрез национални регулаторни органи. Контролът на ITU гарантира, че радиосигналите от различни държави и системи не се припокриват и не създават смущения в глобалните комуникации.
Откритията на Тили, публикувани в Zenodo, сочат, че спътниците Starshield предават данни чрез този ограничен спектър, което нарушава правилата на Международния съюз по далекосъобщения и излага други космически операции на риск от смущения.
SpaceX не е отговорила на исканията за коментар. Мълчание е запазила и Националната разузнавателна служба (NRO), която наблюдава класифицираните изстрелвания на Starshield.
Честотната лента 2025–2110 MHz е призната в световен мащаб като канал за възходяща връзка, по който сигналите се предават от наземни станции към космически кораби в орбита. Той се използва широко от мисии за наблюдение на Земята, космически изследователски спътници и военни комуникационни системи. Съгласно препоръка SA.1154 на ITU-R лентата не е предназначена за пренос на данни от Космоса към Земята поради риска от радиочестотни смущения с ко-разположени спътници.
Все пак сигналите, проследени от Тили, показват точно това - кохерентни, доплеровски последователни надолу връзки, идващи от над 170 отделни спътника. Емисиите са широколентови, стабилни и изненадващо силни – засичат се дори когато антените не са насочени директно към тях.
Въпреки че няма публични доказателства за прекъсване на съществуващите услуги, самото излъчване в запазена честотна лента може да създаде прецедент, с който регулаторните органи не са подготвени да се справят. “Близките спътници могат да получат радиочестотни смущения и може
да не отговорят правилно на команди
или да игнорират команди от Земята”, коментира Тили пред NPR в неотдавнашен доклад.
От май 2024 г. разузнаването на САЩ е провело 11 специални изстрелвания на сателити Starshield на борда на ракети SpaceX Falcon 9. Декларираната цел според кратките споменавания в бюджетните документи на правителството на САЩ е да се изгради “разпространена архитектура” – гъста констелация от малки сателити, способни на бързо наблюдение на Земята и комуникации от военен клас.
Към момента се смята, че
в орбита са над 200 сателита Starshield,
повечето от които летят с наклон от около 70° в ниска околоземна орбита. Техните мисии остават неизвестни, но NRO подчертава, че акцентът е върху навременното предоставяне на данни, устойчивостта и сигурните комуникационни канали.
“За разлика от Starlink, който предава интернет трафик с висока пропускателна способност, използвайки честоти от Ka- и Ku-диапазона, Starshield, изглежда, работи в много по-нисък честотен диапазон, по-близък до скоростите на старите 3G мобилни данни”, отбелязва Тили в техническия си доклад. Това го прави по-малко подходящ за широколентов интернет, но идеален за кратки, криптирани пакети от информация.
Причините зад неортодоксалното използване на Starshield на честоти само за възходяща връзка остават спекулативни. Някои експерти, като Кевин Гифърд от Университета на Колорадо, предполагат, че тази стъпка може да е по-скоро тактическа, отколкото техническа. “Тези честоти са неизползвани през по-голямата част от времето”, казва той. “Те не се използват непрекъснато, което може да ги направи привлекателни за нископрофилни комуникации”, обяснява Гифърд.
Друга теория предполага, че преминаването на низходящата връзка към честотна лента, която не се наблюдава често,
позволява на Starshield да работи незабелязано
Избягвайки стандартните честоти за комуникация, мрежата може да намали риска от прехващане – или поне от откриване от чуждестранни системи за наблюдение.
Възможно е също SpaceX да използва честотната лента, докато чака официална координация. САЩ понякога са възприемали подхода “първо действай, после координирай” по отношение на използването на спектъра в Космоса, особено когато са засегнати военни или национални интереси, свързани със сигурността.
Сборникът на NTIA за спектъра от 2014 г. потвърждава, че докато обхватът 2025–2110 MHz е разпределен за федерална употреба – предимно за връзки за предаване на данни – нефедералните операции трябва да се координират чрез строги федерални насоки, особено когато се извършват предавания от Космоса към Земята. Последствията от сигнала на Starshield не се ограничават до честотите или честотните ленти. Те засягат по-голяма промяна в начина, по който се използва и регулира Космосът, и – може би най-важното – кой може да нарушава правилата.