Колко велико е било Второто българско царство – говорят именити учени
"Второто българско царство е еманация на българското политическо, военно и културно присъствие в средновековна Европа и средновековния свят. Въстанието на Петър и Асен е едно събитие, което има общоевропейски измерения. То на практика отваря вратата към процеси, които засягат целият балкански свят." Оценката направи известният историк проф. Пламен Павлов на старта на Юбилейната международната научна конференция „Второто българско царство и неговото значение в историческото развитие на Югоизточна Европа: Балканите и Долнодунавският басейн през XII–XV век" във ВТУ.
"Понякога се правят съпоставки с Първото царство, които не са правомерни, тъй като става дума за една и съща държава. Нашите предци нямат съзнание за ново царство. Петър и Асен още в 1186 г. заявяват, че ще възстановят българското царство такова, каквото е било някога, т.е. на трите морета. Те следват изцяло стратегията, завещана от Симеон Велики, от Самуил. В своята кореспонденция с папа Инокентий Трети цар Калоян пише, че е приемник на прародители Симеон, Петър и Самуил. Има изключително силно чувство на историчност и държавна приемственост, нещо, което в момента донякъде ни липсва", каза още проф.Павлов.
Пленарното заседание беше ръководено от емблематичните български историци проф. д-р Пламен Павлов и проф. д.и.н. Казимир Попконстантинов. Сред участниците в конференцията са утвърдени учени от България и Европа – проф. проф.Николай Овчаров, проф. Александър Николов и доц. Ангел Николов от Софийския университет, проф. Димо Чешмеджиев от Пловдивския университет, проф. Александър Узелац от Сърбия, проф. Атила Барани от Унгария, проф. Сорин Палига от Букурещ, доц. Кирил Маринов от Лодз, Полша.
"Второто българско царство винаги е било в центъра на моите изследвания. Затова подготвям трилогия за всички негови аспекти. Учените или го удрят на схоластика, или навлизат в някакви дребнотемия, за една дата да се спори в продължение на години, а големите проблеми като че ли остават в страни. Няма смисъл например да се спори за точната дата на въстанието , както и кога е създадена българската държава 680 или 681г. Няма някакво кой знае какво значение няколко месеца повече или по-малко. Ние с проф. Павлов сме приели, че е обявено на Димитровден през 1185 г.", коментира проф. Овчаров.
Научното събитие е организирано от Историческия факултет на Великотърновски университет с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания към Министерството на образованието и науката в партньорство с Букурещкия университет и Balkan History Association (Румъния).Форумът събра 51 утвърдени и млади изследователи от България, Франция, Унгария, Сърбия, Румъния и Северна Македония и представя богата панорама на съвременните интердисциплинарни изследвания върху миналото на Второто българско царство и неговото значение за историческото развитие на Югоизточна Европа. Конференцията е посветена на 840-годишнината от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българското царство.